Имах късмета да попадна в Бейрут след отстраняване щетите от Гражданската война и преди новите военни действия от нашето съвремие.
И го намерих в мир. Мир от отминалите военни безумия. И в мир между отделните религии.И множество религиозни храмове бяха издигнати в чертите му.
Съвсем в центъра на града бе Гръцката православна катедрала „Свети Георги“ (Saint George Greek Orthodox Cathedral).
Осветена през 1764 г. като седалище на гръцката митрополия. Най-старата запазена църква в града. Построена върху руините на разрушена романо-византийска катедрала „Анастаси“.
Създаването на гръцката православна архиепископия на Бейрут се приписва, според гръцката православна традиция, на апостола Квартус. Именно той бил един от седемдесетте ученици, който служи и като първи епископ на Бейрут. С указ на византийският император Теодосий II от 449 – c. 450 г. бил издигнат епископа на Бейрут Ефстатий в ранг митрополитски епископ.
И катедралата „Анастасис“ била първата църква, построена на мястото на днешната катедралата „Свети Георги“. Само че се случило през 551 г. мощно земетресение. И унищожило то целия Бейрут. Не била пощадена и „катедралата Анастасис“.
И през 12 век на мястото на развалините била издигната нова катедрала. И ново земетресение се случило. Този път през 1759 г. И отново била силно повредена катедралата. И наново започнало строителството през 1764 г. И нова, по-голяма катедрала била издигната през 1767 г. С един кораб и сводест таван. Само че пропуснали да укрепят тавана строителите й. И се срутил той. Че и погребал под себе си цели 90 души.
На няколко пъти оттогава била престроявана и преустройвана църквата.
Пострадала сериозно църквата и по време на Гражданската война от 1975 година. И за пореден път била реставрирана и преустроена.
И стояхме ние вече днес пред напълно съвременната Катедрала „Св.Георги“.
За жалост, прочетох неотдавна, че именно тази Катедралата е една от пострадалите постройки при неотдавнашните експлозии в Бейрут от 4 август 2020 г.
И друга Катедрала се извисяваше в центъра на града.
Катедралата Сейнт Луис Капуцин (на Saint Louis Capuchin Cathedral). Латинокатолическа църква, построен през 1864 г. от мисионерите на капуцините и наречена в чест на френския крал Луи IX.
Пристигнали капуцините в Бейрут през 1628 г. И тъй като си нямали собствено място за поклонение, извършвали религиозните си обреди в катедралата „Свети Георги“.
И през 1732 г. си построили капуцините своята първа църква в Бейрут. А през 1868 г. открили и настоящата катедрала, посветена на Сейнт Луис. Новата катедрала била използвана за официални тържества по времето на френския мандат на Ливан. Катедралата била единствената латинска църква в Бейрут. Управлявана била последователно от италианските капуцини (1868-1903), след това от френските капуцини (1903-1952). А в момента от вицепровинцията на капуцините в Близкия изток.
По време на Гражданската война от 1975 година Катедралата била превърната в сцена на ожесточени битки между враждуващите религиозни фракции. А след края на военните действия именно тя била първата възстановена забележителност в центъра на Бейрут.
А под нея днес отворили из-под земята останките на Римските бани Беритус (Roman Berytus Baths). Древни римски терми ( бани), останали от времената на римския град Беритус.
Именно термите били мястото за срещи на всички граждани в древните римски градове. Цели четири големи бани (терми) били построени в римския Беритус. Къпещите се преминавали от топли към горещи бани, през помещения с различна температура.
Разположена под пода, отоплителната система (хипокауст), позволявала на затопления въздух да циркулира между теракотените стълбове. Те пък загрявали мраморния под. А теракотените тръби в стените позволявали на топлия въздух да се издига до тавана.
Водата от котела захранвала басейните с мраморни плочки в горещата стая (калдариум). Голям каменен леген (labrum), пък, бил напълнен с хладна вода. Ритуалът по къпане завършвал в зали за масаж на тялото с терапевтични масла. А под високите сводести, просторни зали на банята радвали посетителите с изпълненията си шутове и музиканти.
За да запазят древния дух на граждански срещи, днес мястото на римските бани било използвано като място за градски представления, на които се срещали гражданите и в съвремнието ни.
А малко след тях открили учените и Roman Cardo Maximus. И ги датирали на втори век от нашата ера. Пет римски колони, останали от огромната конструкция на древния Римски пазар в някогашния римски град Беритус.
