Освен древните базилики в съвременния град има няколко прекрасни църкви.
В самия център на Хисаря се извисява православният храм „Свети Пантелеймон“, построен през 1889г.
Патронът на храма – лечител от ранното християнство и покровител на всички пътници, пази гражданите и посетителите на Хисаря. Храмовият празник се чества на 27 юли.
През 1999г. – 2004г църквата е основно реставрирана и днес грее отдалеч. Новите стенописи са изцяло в стила на Рило-манастирския иконопис и пресъздават почти всички библейски истории. И всичко това се случи благодарение на усилията и всеотдайността на свещенника. Отец Александър. Истински предан на вярата и миряните си. Той успя да организира спонсори и дарители от града и извън него. И заедно възкресиха прекрасната света обител. И днес камбаните й огласят сутрините и следобедите на града с вълшебната си мелодия. А прекрасните стенописи радват очите на посетителите си.
Дворът на църквата отец Александър превърна в истински оазис на спокойствие и красота. При това с личния си изнурителен труд.
И създаде такава красота, че често този оазис е предпочитан декор на сватбени и семейни снимки. Той е запечатан и на снимките на гостите на града, отнасящи красив спомен от посещението си в Хисаря.
Най-старата църква се намира в квартал Веригово.
Православният храм „Св.Димитър“. Строена през 1845 – 1850 г. Опожарена по време на Априлското въстание, тя отново е съградена през 1882.
През 1856 г. в двора на църквата е построено първото килийно училище в селото. Тя е и свидетел на героизма на жителите на Веригово по време на Априлското въстание. А така величествен е той, че си позволих да напиша отделно писание за това. И можете да го прочетете тук.
Всяка година на 20.04 пред нея се изършват и възстановка на славните събития.
Днес църквата е обявена за паметник на културата.
А храмовият й празник се чества на 26 октомври, когато се провежда и местния събор.
Показа ми Църквата свещенника. И за първи път видях място едно. Във всяка Църква задължително било. Малка каменна вана в ъгъла на Църквата. С улей за оттичане на водата. В нея изливана била водата след Светото кръщение. И право в основите на Църквата отивала водата. Да е здрав кръстеният и да е силна вярата му.
В двора на църквата паметник стои издигнат. В чест на падналите във времето на Априлското въстание. Изписани са върху страните му имената на участниците в революционния комитет в подготовката на Априлското въстание. Споменати са и падналите герои през войните с Турция, Сърбия, Гърция и Черна гора през 1912-1913 години.
Бръшлян превзел беше част от паметника. Окърших го, докато чаках свещенника. Да не забравяме на кого дължим свободата си. И да не допускаме подобни кървави лудости в живота си!
Срещу църквата, пък, се краси шарена чешма. А надписът й разказва, че била възстановане тя през 1998 година, в чест на три кръгли годишнини. 115 години от съграждането на църквата „Св.Успение Богородично“, 155 години от основаването на старото двукатно Моминбанско училище. И 310 години от Чипровското въстание ( избухнало през 1688 г. за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война.)
В третия квартал, Миромир, се намира католическият храм „Св.св. Петър и Павел“. Патронният му празник е на 29 юни, когато отново се провежда и събор на местното население.
Построен бил храмът през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Според паметна плоча, поставена на стената на църквата, тленните останки на двамата почиват в храма. А плочата е поставена да напомня за богоугодното им дело.
Друга паметна плоча повелява, че храмът, посветен на светите апостоли Петър и Павел е основно ремонтиран през 1967 – 1968 г.г. от отец Павлин Гърков, енорийски свещеник и от помощника му, отец Франц Нонов, с живото участие на местното население. А е изографисан през 1968 – 1970г.г. от художника Стоян Изов от София.
Съвсем скоро, през 2005 г., до градския стадион на Хисаря е построен друг католически храм, наречен „Свето семейство от Назарет“. Църквата е филиал на енорията на католическия храм „Св.св. Петър и Павел“ в квартал Миромир на Хисаря и е част от от Софийско-Пловдивската епархия на Римокатолическата църква.
