Лаос- за туриста важна информация. Или по забележителностите на Лаос ( Лао)

Забележителностите на Виентян.

Храмът Тхат Луанг,  който е поставен на герба на страната. Построен през 1566 година, представлява 35-метрова кула.

Патуксай – арка в центъра на града, изградена в лаоски стил по подобие на Арк де Триумф в Париж.

Талат Сао (сутрешният пазар).

Храмът Ват Си Сакет

Храмът Ват Сок Па Луанг

Паркът на Буда с над 200 будистки и хиндуистки статуи
Националният университет на Лаос, един от  малкото университети в страната.

Основни  забележителности на Лаос.

Освен столицата Виентян, аз посетих двете стари столици – Луан Пхабанг( Луанг Прабанг) и Паксе. До двете има вътрешни полети на доста ниски цени.

В Луанг Прабанг си взех екскурзия по реката Меконг, включващ  пещерата на 1000-те Буди и водопада  Куанг Си.

В Паксѐ пък взех екскурзия до Vat Phou – хиндуистки храмов комплекс в основата на планината Phou Khao, строен по времето на кхмерската  империя преди да бъде построен комплекса Анкгор Ват в Камбоджа.

Храната

Освен по ресторантите, храна се готви буквално на улицата в  големи тенджери, тип „казани“. Много ориз и паста, тип тънки спагети. Много зеленчуци, обилно подправени с типичните азиатски подправки. Люто, но доста поносимо.

Най-ценната, според мен, храна се предлага в наречените от мен „плодови“  колички. Охладени витрини на колела, пълни с какви ли не екзотични плодове. И любезно изчистени и нарязани за удобство на изтощения от жега турист. Няма по-прекрасно нещо за разхлада и зареждане със захар насред разходките из множеството храмове!

Предвижване и транспорт.

Метните се предвижват основно с мотопеди. Такива се предлагат и за чужденците. Имайте предвид, че ако наемете такъв, ще се включите в истинско море от мотопеди по пътищата. В случай, че това не е добра идея за вас, може да се предвижвате с  местните таксита, малките „тук тук“ – триколка с каросерия. Цените са им изключително ниски. А те са буквално навсякъде, така че ще бъдат с вас винаги, когато имате нужда.

Будистките  храмове.

Основното, което може да се види в азиатските държави, са изобилието от будистки храмове.

В повечето, особено кварталните, може да се влиза с всякакво облекло. Но, в по-големите, е задължително да са покрити краката и раменете. Ако някой не си е предвидил дълги дрехи, или шал, във всеки храм се предлагат  шалове и поли. Таксите не са големи, но не са и много чисти. Така че е добре да си предвидите по някой шал, който да си пътува с вас по време на цялото пътешествие. И ко ще го ползвате като пола, трябва да е малко по-плътен.

Друго задължително условие е събуването на  обувките  преди да се влезе в храма.

В някои храмове има специални шкафчета, в които се оставят. Но в повечето се оставят на земята. Което не е проблем от към кражби. Такива не се случват. Но слънцето е така силно, че в края на храмовия обход обувките са вече толкова добре напечени, че е трудно да се обуят. За това аз си носех по една торбичка и в нея ги прибирах, докато се разхождам из храма.

С оглед непосилната на моменти жега, ходенето без обувки си беше добро изпитание. В голяма част от храмовете по пътеките, по които следва да се мине бос, асфалтът е постлан с пътеки. За жалост, и те не изолират достатъчно добре. Хубавото е, че повечето храмове отварят още преди изгрев и затварят късно след залез. И  за  разглеждането  на  храмовете е хубаво  да се избира като време или рано сутрин, докато още не е напекло съвсем, или времето след залез. Тогава, макар и топло, земята леко изстива, доколкото вече не е под пряката слънчева топлина.

Също трябва да държим главите си по-ниско от изображенията на Буда и от монасите. Никога не бива да обръщаме гръб на изображенията на Буда. Заради това е крайно неподходящо да се снимаме пред статуя на Буда с лица към камерата и гръб към статуята. Ако толкова държим на този заветен кадър, то тялото ни трябва да е поне странично спрямо статуята.

На практика, колкото и стар да беше  един храм, той винаги си остава действащ за местните. Няма значение, че от него понякога са останали единствено руини, почти сравнени със земята. Неизменно към тях отиваха с  дарове.

А даровете  към боговете се изразяваха в кошничка, или паничка с цветя и плодове. Такива подноси се продаваха на входа на всеки храм. Неизменно в тях присъстваше оранжево цвете от типа на карамфила.

Друг вид дар беше оранжевото платно. Отново се купуваше пред храма и цената му зависеше от големината. С тези платна, тип шалове, се обгръщаха каменните статуи на божествата, подредени в редичка  по краищата на храмовите комплекси.

Транспорт.

Във всички азиатски държави има местни авиолинии, които извършват вътрешни полети на цени от 20 до 100 долара.

Нощувки.

Аз лично спях в хостели и в къщи за гости.Цените бяха изключително ниски. А хигиената и удобствата достатъчно добри.

Във всеки туристически град има множество туристически агенцийки, които организират всякакви еднодневни и повече дневни турове. Като взимат туристите от тяхното място за настаняване. В почти всеки тур е включен обяд.

Отделно от това, на почти всички обекти, които са на няколко десетки километра от мястото за настаняване, може да се отиде с мотопеди  под наем.

Повече подробности съм описала в пътеписа си.

В общи линии, пътуването из Тайланд, Лаос и Мианмар е изключително плавно и спокойно. Добре са настроени към туристите и са създали нужните улеснения.

А и учат на търпение и добрина.

За мен бяха невероятни пътешествия. Ще се радвам да намерите нещо полезно в пътеписите ми.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език