Забележителностите на Виентян.
Храмът Тхат Луанг, който е поставен на герба на страната. Построен през 1566 година, представлява 35-метрова кула.
Патуксай – арка в центъра на града, изградена в лаоски стил по подобие на Арк де Триумф в Париж.
Талат Сао (сутрешният пазар).
Храмът Ват Си Сакет
Храмът Ват Сок Па Луанг
Паркът на Буда с над 200 будистки и хиндуистки статуи
Националният университет на Лаос, един от малкото университети в страната.
Основни забележителности на Лаос.
Освен столицата Виентян, аз посетих двете стари столици – Луан Пхабанг( Луанг Прабанг) и Паксе. До двете има вътрешни полети на доста ниски цени.
В Луанг Прабанг си взех екскурзия по реката Меконг, включващ пещерата на 1000-те Буди и водопада Куанг Си.
В Паксѐ пък взех екскурзия до Vat Phou – хиндуистки храмов комплекс в основата на планината Phou Khao, строен по времето на кхмерската империя преди да бъде построен комплекса Анкгор Ват в Камбоджа.
Храната
Освен по ресторантите, храна се готви буквално на улицата в големи тенджери, тип „казани“. Много ориз и паста, тип тънки спагети. Много зеленчуци, обилно подправени с типичните азиатски подправки. Люто, но доста поносимо.
Най-ценната, според мен, храна се предлага в наречените от мен „плодови“ колички. Охладени витрини на колела, пълни с какви ли не екзотични плодове. И любезно изчистени и нарязани за удобство на изтощения от жега турист. Няма по-прекрасно нещо за разхлада и зареждане със захар насред разходките из множеството храмове!
Предвижване и транспорт.
Метните се предвижват основно с мотопеди. Такива се предлагат и за чужденците. Имайте предвид, че ако наемете такъв, ще се включите в истинско море от мотопеди по пътищата. В случай, че това не е добра идея за вас, може да се предвижвате с местните таксита, малките „тук тук“ – триколка с каросерия. Цените са им изключително ниски. А те са буквално навсякъде, така че ще бъдат с вас винаги, когато имате нужда.
Будистките храмове.
Основното, което може да се види в азиатските държави, са изобилието от будистки храмове.
В повечето, особено кварталните, може да се влиза с всякакво облекло. Но, в по-големите, е задължително да са покрити краката и раменете. Ако някой не си е предвидил дълги дрехи, или шал, във всеки храм се предлагат шалове и поли. Таксите не са големи, но не са и много чисти. Така че е добре да си предвидите по някой шал, който да си пътува с вас по време на цялото пътешествие. И ко ще го ползвате като пола, трябва да е малко по-плътен.
Друго задължително условие е събуването на обувките преди да се влезе в храма.
В някои храмове има специални шкафчета, в които се оставят. Но в повечето се оставят на земята. Което не е проблем от към кражби. Такива не се случват. Но слънцето е така силно, че в края на храмовия обход обувките са вече толкова добре напечени, че е трудно да се обуят. За това аз си носех по една торбичка и в нея ги прибирах, докато се разхождам из храма.
С оглед непосилната на моменти жега, ходенето без обувки си беше добро изпитание. В голяма част от храмовете по пътеките, по които следва да се мине бос, асфалтът е постлан с пътеки. За жалост, и те не изолират достатъчно добре. Хубавото е, че повечето храмове отварят още преди изгрев и затварят късно след залез. И за разглеждането на храмовете е хубаво да се избира като време или рано сутрин, докато още не е напекло съвсем, или времето след залез. Тогава, макар и топло, земята леко изстива, доколкото вече не е под пряката слънчева топлина.
Също трябва да държим главите си по-ниско от изображенията на Буда и от монасите. Никога не бива да обръщаме гръб на изображенията на Буда. Заради това е крайно неподходящо да се снимаме пред статуя на Буда с лица към камерата и гръб към статуята. Ако толкова държим на този заветен кадър, то тялото ни трябва да е поне странично спрямо статуята.
На практика, колкото и стар да беше един храм, той винаги си остава действащ за местните. Няма значение, че от него понякога са останали единствено руини, почти сравнени със земята. Неизменно към тях отиваха с дарове.
А даровете към боговете се изразяваха в кошничка, или паничка с цветя и плодове. Такива подноси се продаваха на входа на всеки храм. Неизменно в тях присъстваше оранжево цвете от типа на карамфила.
Друг вид дар беше оранжевото платно. Отново се купуваше пред храма и цената му зависеше от големината. С тези платна, тип шалове, се обгръщаха каменните статуи на божествата, подредени в редичка по краищата на храмовите комплекси.
Транспорт.
Във всички азиатски държави има местни авиолинии, които извършват вътрешни полети на цени от 20 до 100 долара.
Нощувки.
Аз лично спях в хостели и в къщи за гости.Цените бяха изключително ниски. А хигиената и удобствата достатъчно добри.
Във всеки туристически град има множество туристически агенцийки, които организират всякакви еднодневни и повече дневни турове. Като взимат туристите от тяхното място за настаняване. В почти всеки тур е включен обяд.
Отделно от това, на почти всички обекти, които са на няколко десетки километра от мястото за настаняване, може да се отиде с мотопеди под наем.
Повече подробности съм описала в пътеписа си.
В общи линии, пътуването из Тайланд, Лаос и Мианмар е изключително плавно и спокойно. Добре са настроени към туристите и са създали нужните улеснения.
А и учат на търпение и добрина.
За мен бяха невероятни пътешествия. Ще се радвам да намерите нещо полезно в пътеписите ми.

