И дойде най-сетне заветният ден. 21 декември 2012 година. Чаканият от европейския ни свят край на света. И моята причина да съм в Мексико по това време.
Разбира се, не вярвах в митовете за края на света. Не че някой от нас би могъл да знае точната истина. Както обичам да казвам, живи очевидци не достигнали до нас, за да разкажат. Но все ми се вярваше във версията на изследователите за календара на маите. И че именно на 21 декември 2012 година приключвал един от най-големите цикли в този календар. И започвал нов голям цикъл.
И явно добрата ми пътешественическа орисница отново бдеше над пътешественическата ми душа. И въпреки поредните обърки от страна на пишман агенцията ни и благодарение на личната ми намеса, снабдих себе си и другите с билет из вход.
И в уречения паметен ден се качихме на малкото туристическо бусче и спряхме пред портите на древния град. Посрещнаха ни наследиците на онези древни. Не им бяха оставили много икономически възможности испанските им колонизатори. Та си тънеха в нищета. И опитваха се да припечелват с продажбата на дребни сувенири на пълчищата туристи.
И ме посрещна той с величествената Пирамида Кукулкан (El Castillo). Висока 30 метра 9-стъпална пирамида. Дължината на всяка от страните ѝ била 55 метра. А на всяка от четирите й страни имаше по едно високо и широко стълбище. Всяко с по 365 стъпала. Дотам били напреднали древните мая в изучаването на астрологичния календар, че изчислили още тогава дните на годината. И един ден от техния календар символизирало всяко едно от спълата на стълбищата.
И именно като календар най-вероятно действала пирамидата. Установили днес изследователите й красив слънчев спектакъл по терасите й всяка година през есенното и пролетното равноденствие (съответно на 21 март и 23 септември).
Другото й основно предназначение учените предполагат да било на храмово съоръжение. Открили те вътре в пирамидата храм с две стаи. Входът му бил от северната страна на пирамидата. И според тях почитали в него древните своя Бог Кукулкан. Той пък бил аналог на Бог Кетцалкоатъл при ацтеките.
И според изследователите, в този храм на върха на пирамидата „били принасяни в жертва на Кетцалкоатъл пленени воини от вражеските армии. Върху каменна маса поставяли жертвата. Четирима помощника на главния жрец хващали ръцете и краката ѝ. А самият главен жрец изтръгвал сърцето на жертвата и го полагал в краката на божеството. След това жертвата била изхвърляна надолу по стъпалата на пирамидата“.
Изобщо, цял куп облечени в бели роби хора се бяха събрали онзи ден. С червени препаски на челата. И червени везани коланчета на робите. Състоянието им беше приповдигнато и празнично. Отпаднали бяха значително множество от европейските задръжки. И в общи линии, всеки правеше каквото си поиска на мястото, на което му се беше приискало. Точно като за последно се държаха множеството, според моето леко позадръстено тогава европейско съзнание.
Току някой изкачаше из-зад гърба ми, прегръщаше ме и ме поздравяваше с новото начало.
Друг път повеждаше с мен беседа на тема ли усетила ли съм го и кога. На издаващите явното ми недоумение въпроси уточняваха, че вълни от енергия ги били заляли в ранната утрин и усетили как настъпило Новото.
Интересно преживяване си беше. И определено, напълно неповторимо. Въпреки целия куп обърки от страна на агенцията, присъствах на това ново начало. И постави и за мен то едно начало. Но, за него после.
Прехвърлихме ние новия цикъл на календара на маите. А градът, останал от стария му цикъл, все още неразгадан си оставал за учените. И нямали те все още ясна представа какво точно било откритието им. Обединени били единствено около идеята, че представлявал град. Наименован бил градът Чичен Ица (Chichén Itzá ). В превод на езика на местните племена името означавало „Кладенецът на племето Ица“. А от испански думата „ ица“ често била превеждана като „магьосниците на водата“. И все заради откритото сеноте (най-кратко казано, езеро) в чертите на града. В него хвърляли някога провинилите се. И гадаели за чистотата на помислите им в случай, че изплували. ( Подобно гадаене чрез хвърляне на грешника във водите на бурна река познато било и по нашите земи някога).
Другото, което правели маите до сеноте на Чичен Ица, било жертвоприношения. И ги извършвали в чест на Бога на дъжда Чаак.
Само дето един от изследователите, Едуард Хурбърт Томас, пресушил Свещения сеноте периода 1904 до 1910 година. И намерил на дъното му златни предмети и човешки останки.
А градът Чичен Ица представлявал някога политически, културен и религиозен център. Между 900 г. и 1050 г. Чичен Ица се разширил и бил превърнат в мощна регионална столица, контролираща северния и централния Юкатан.
А относно конкретните му обитатели спорели все още изследователите му.
Някои приписвали строежа му на цивилизацията на маите. Според тях, Чичен Ица бил голяма икономическа сила в низините на северните маи по време на техния апогей. Участвал градът във водния търговски път на полуострова чрез пристанищното си място Isla Cerritos на северното крайбрежие. Именно заради него жителите на града успели да получат от отдалечените райони недостъпните за региона си обсидиан от Централно Мексико и злато от Южна Централна Америка.
Според други изследователи, най-вероятно градът бил основан през VIII-IX век. През X век превзет бил от толтеките, а век по-късно станал столица на толтекската държава. През 1178 година разгромен бил от обединените войски на трите града-държави Маяпан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел.
Че градът може да е имал най -разнообразно население, учените съдели по разнообразието от архитектурни стилове, използвани при строежа му.
Разделени били учените и относно друго обстоятелство.
„Няколко археолози в края на 80 -те години на миналия век предполагат, че за разлика от предишните политики на маите от ранната класика, Чичен Ица може да не е бил управляван от отделен владетел или от един династичен род. Вместо това, политическата организация на града би могла да бъде структурирана по „мултипалска“ система, която се характеризира като управление чрез съвет, съставен от членове на елитни управляващи родове.
Тази теория била популярна през 90 -те години на миналия век, но през последните години изследванията, подкрепящи концепцията за „многопосочната“ система, били поставени под въпрос, ако не и дискредитирани. Настоящата тенденция на вярване е към по -традиционния модел на кралствата на маите от южната низина в класическия период в Мексико“.
И понеже Календарът на маите ме бе довел в чертите на древните им селения, не мога да не му обърна скромно внимание.
А представлявал той, според изследователите „система от календари, създадени от цивилизацията на маите. Той е използван и от други централноамерикански народи — ацтеки, толтеки и др.
Първоначално маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една „приблизителна година“ от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт денят, който остава при високосните години, се пренебрегва от маите.
Трите зъбни колелета показват как се променя датата. Показаната дата е 4. Ахау 8. Цумко. След 4 дни е 8. Кан 12. Цумко. Минават 52 „приблизителни години“, докато настъпи отново същата дата. За ежедневието това е достатъчно, но не и за писане на история. В противен случай, това би означавало смяната на политическата система през 1944 г. и инфлацията през 1996 г. да бъдат в една и съща година.
За да избегнат това, маите е трябвало да измислят нещо друго. Началото на новото време, „нулевата точка на историческото зъбно колело“ за маите започва на 2. Ахау 8. Цумко и съответства на 11. август 3114 пр. Хр. Това 0.0.0.0.0. е началото на последния възголям цикъл на времето, който свършва на21 декември 2012 година. Всеки голям цикъл е разделен на по-малки цикли, като се използват столетия, десетилетия и пр.“
