Само на 25 км и 40 мин от столицата млади хора превърнали едно кътче на Витоша в приказно място за отмора и зареждане.
Как да стигнем до хижа Червената шапчица.
Намира се на 25 км от София. По пътя към „Златните мостове“ на Витоша.
Пътува натам и автобус № 63 от градския транспорт. И до спирката на автобуса за мостовете може да се ползва.
От автобусната спирка до отбивката за хижата има още около километър. Дошлите с автобус могат да си направят приказна кратка разходка по пътя нагоре.
Същото могат да направят и дошлите с автомобили, оставяйки автомобилите на уширението покрай спирката.
Няма пречка да преминат този километър и с автомобила си и да го оставят около отбивката за хижата.
Нарочна стрелка в жълто я посочва.
И с велосипедисти се разминахе. И с туристи с щеки и раници. И с други, тръгнали на съвсем лежерна разходка. Почти всеки може да намери удоволствие по тази вълшебна пътека.
Ние пък тръгвахме по нея с огромен букет цветя. Нали на рожден ден отивахме. Въпреки очакванията ни за множество недоумяващи погледи и въпроси относно нетуристическия ни атрибут, такива нямаше.
И когато само след 10 минути пред нас се откри широката поляна пред хижата, разбрахме защо. Мястото беше така приказно, че празници се празнуваха на него всякакви.
А хижата с приказното име ни посрещна приказно. Цялата обляна от лъчите на добрия Слънчо.
Стопаните на хижата бяха опънали и три огромни шатри. Под шатрите бяха разположили маси. Други, подвижни, маси и столове се групираха по желание на празнуващите из цялата поляна. Основно гонейки ту сянката в по-ранните часове, ту слънцето, в по-късните. А одеала и всякакви постелки пъстрееха буквално навсякъде.
И се запознахме с обитателите на поляната. Два детски рождени дни, нашият, не дотам детски, но пак рожден ден.
Единият детски рожден ден си беше снабден с двама весели аниматори. А те забавляваха малките си гости с най-невероятни игри на открито. Не издържахме на гледката ние и се присъединихме към дърпането на въже. Оставихме децата към средата на въжето, че да са равни силите. Те пък ни приеха като жива сила и заедно затеглихме към победата.
Разбира се, припомнихме си как болят ръцете от протриване, но радостта беше такава, че червените длани нямаха значение.
Заимствахме по-късно от съседите по поляна и топка, че и федербал.
Две от нашите девойки пригодиха и една от по-широките маси на тенис такава, та и импровизирана игра на тенис на маса спретнаха.
В единия край на поляната и друг празник се беше разположил. Моминско парти.
Изобщо, поляната преливаше от всякакви прекрасности.
И нищо чудно, достъпът до хижата е така лесен и кратък, че предполага донасяне на всякви атрибути и храни.
А за тези, които не си носят, са се погрижили домакините.
Обещавали те още при отваряне на обновената хижа най-вкусните хамбургери. И според опиталите ги, определено бяха спазили обещанието си.
А редом с този каприз на съвремието ни, в менюто си присъстваше неизменния добър хижарски боб. Вкусен и хранителен. Само за 4 лв огромна купа. На същата цена се харчеше и пасирана леща, и пилешка супа. Няма как без пържени картофи, и скара всякаква.
А по предварителна заявка добрите домакии могат да спретнат вълшебна баница, пица, мекици, шкембе чорба, или други лакомства.
По стара хижарска традиция, предлаганият чай беше безплатен.
Платени бяха останалите напитки – сок, бира, бяло и червено вино.
В случай на не дотам добро време, домакините са приготвили и уютна вътрешна столова.
А на тези, на които няколкото часа на открито не са достатъчни, хижата предлага и възможности за преспиване. Съвсем лесен начин на няколко десетки километра от забързаната столица да се събудиш сред чистотата на боровете.
Две двойни и две тройни стаи спретнали домакините. Изключително чисти и приятни. За 25 лв нощувката на човек.
Като в повечето хижи, банята и тоалетните са на долния етаж. Но пък също чисти и приятни. А и тези леки битови неудобства напълно биват компенсирани с чаша горещ чай насред събуждащата се природа.
Изобщо, прекрасна идея за празник на открито. Или просто разходка и време сред красотата на Витоша планина.

