Един вълшебен рожден ден в хижа Червената шапчица, Витоша

Само на 25 км и 40 мин от столицата млади хора  превърнали едно кътче на Витоша в приказно място за отмора и зареждане.

Как да стигнем до хижа Червената шапчица.

Намира се на 25 км от София. По пътя към „Златните мостове“ на Витоша.

Пътува натам и автобус № 63 от градския транспорт. И до спирката на автобуса за мостовете може да се ползва.

От автобусната спирка до отбивката за хижата има още около километър. Дошлите с автобус могат да си направят приказна кратка разходка по пътя нагоре.

Същото могат да направят и дошлите с автомобили, оставяйки автомобилите на уширението покрай спирката.

Няма пречка да преминат този километър и с автомобила си и да го оставят около отбивката за хижата.

Нарочна стрелка в жълто я посочва.

Пътеката след нея предполага задължително ходене пеш. Съвсем леко е стръмна, но пък е изключително кратка.

А теренът й е подходящ и за велосипедно спускане.

И  с велосипедисти се разминахе. И с туристи с щеки и раници. И с други, тръгнали на съвсем лежерна разходка. Почти всеки може да намери удоволствие по тази вълшебна пътека.

Ние пък тръгвахме по нея с огромен букет цветя. Нали на рожден ден отивахме. Въпреки очакванията ни за множество недоумяващи погледи и въпроси относно нетуристическия ни  атрибут, такива нямаше.

И когато само  след 10 минути пред нас се откри широката поляна пред хижата, разбрахме защо. Мястото беше така приказно, че празници се празнуваха на него всякакви.

А хижата с приказното име ни посрещна приказно. Цялата обляна от лъчите на добрия Слънчо.

Стопаните на хижата бяха опънали и три огромни шатри. Под шатрите бяха разположили маси. Други, подвижни, маси и столове се групираха по желание на празнуващите из цялата поляна. Основно гонейки ту сянката в по-ранните часове, ту слънцето, в по-късните. А одеала и всякакви постелки пъстрееха буквално навсякъде.

И се запознахме с обитателите на поляната. Два детски рождени дни, нашият, не дотам детски, но пак рожден ден.

Единият детски рожден ден си беше снабден с двама весели аниматори. А те забавляваха малките си гости с най-невероятни игри на открито. Не издържахме на гледката ние и се присъединихме към дърпането на въже. Оставихме децата към средата на въжето, че да са равни силите. Те пък ни приеха като жива сила и заедно затеглихме към победата.

Разбира се, припомнихме си как болят ръцете от протриване, но радостта беше такава, че червените длани нямаха значение.

Заимствахме по-късно от съседите по поляна и топка, че и федербал.

Две от нашите девойки пригодиха и една от по-широките маси на тенис такава, та и импровизирана игра на  тенис на маса спретнаха.

В единия край на поляната и друг празник се беше разположил. Моминско парти.

Изобщо, поляната преливаше от всякакви прекрасности.

И нищо чудно, достъпът до хижата е така лесен и кратък, че предполага донасяне на всякви атрибути и храни.

А за тези, които не си носят, са се погрижили домакините.

Обещавали те още при отваряне на обновената хижа най-вкусните хамбургери. И според опиталите ги, определено бяха спазили обещанието си.

А редом с този каприз на съвремието ни, в менюто си присъстваше неизменния добър хижарски боб. Вкусен и хранителен. Само за 4 лв огромна купа. На същата цена се харчеше и пасирана леща, и пилешка супа. Няма как без пържени картофи, и скара всякаква.

А по предварителна заявка добрите домакии могат да спретнат вълшебна баница, пица, мекици, шкембе чорба,  или други лакомства.

По стара хижарска традиция, предлаганият  чай беше безплатен.

Платени бяха останалите напитки –  сок, бира, бяло и червено вино.

В случай на не дотам добро време, домакините са приготвили и уютна вътрешна столова.

А на тези, на които няколкото часа на открито не са достатъчни, хижата предлага и възможности за преспиване. Съвсем лесен начин на няколко десетки километра от забързаната столица да се събудиш сред чистотата на боровете.

Две двойни и две тройни стаи спретнали домакините. Изключително чисти и приятни. За 25 лв нощувката на човек.

Като в повечето хижи, банята и тоалетните са на долния етаж. Но пък също чисти и приятни. А и тези леки битови неудобства напълно биват компенсирани с чаша горещ чай насред събуждащата се природа.

Изобщо, прекрасна идея за празник на открито. Или просто разходка и време сред красотата на Витоша планина.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език