Пропуснахме селото на вещиците в Того. И тръгнахме по стъпките на вуду в Абомей, Бенин.
Отпървом посетихме двореца Абомей, рожденото място на Вуду (voodoo).
А след това направо към вуду пазара се отправихме.
На пръв поглед като всички пазари и изглеждаше. Много сергии, много хора. Изобщо, пазар.
И осъзнах разликата след първата ми снимка. Не напразно познаващите ме казват, че гледам на света чрез апарата си. Първо снимам аз. И едва след като веществените доказателства са налице, позволявам си по някой свободен поглед над действителността да хвърля. И този път, едва след като щракнах една от сергиите, осъзнах какво всъщност снимам. А снимах умрели животни.
И ето ти разликата. Не бил той като другите пазари. Наместо плодове и зеленчуци, продаваха се на сергиите на вуду пазара вуду нещица.
И представляваха те основно мъртви и изсушени животни. При това от дребни птици и мишки до доста едри бозайници като кучета.
Само няколко секунди ми отне и друга съществена разлика открих.
Наместо миризмата на развалени зеленчуци, витаеше около сергиите миризма на мърша. И много естествено. Нали мърша се и продаваше. И поносима бе понякога. Но когато вятърът обърнеше посоката, наставаше истинското страшно.
И разказа ни Конфиденс, че не за магии използвали мъртвите животни. Е, може някой и такова приложение да намирал, но основно ползвани били за направата на лечебни мехлеми. И според животното, помагал мехлемът за различно заболяване.
Гледах пазара с ценните артикули и припомнях си уроците по биология. И никак, значи, не можех да си обясня как естествените зли процеси след смъртта на живото същество помагат за лечение. Още повече, според разказа на Конфиденс, не убивали търговците животните, а ги намирали умрели. Изсушавали ги и в търговски вид ги привеждали. Та, щом са и умрели, все от някаква зла причина ще да е било. И много силна ще трябва да им е вярата на хората, че цялото това зло в лечебна сила да превръщат.
Разсъждавах си аз. А снимкоправенето забелязаха мъжете на пазара. И страшна дандания вдигнаха. Не можело да снимаме, свещени били артикулите. Но ако сме платили, отстъпвало свещеното пред апаратите. И бяхме готови, разбира се. Нали туристи, затова сме и дошли. И настана бурна разправия. И тъкмо до цена го бяха накарали водачите ни, и мигом удвоиха я търговците. И вятърът в това време обърна, така че побързахме да отидем към буса. А там ни чакаха същите прекрасни малки дечица като навсякъде. Просто тези растяха сред мъртвите животни .
Дадох им една връзка банани, снимката да откупя. Та, надявам се, не ме прокле старейшината на пазара. Което ме наведе на третата разлика.
Продавачите бяха само мъже. За разлика от останалите пазари, на които основно работеха жени.

