На много езера била богата Хайландс – частта от Шотландия, по чиито земи бродехме. И че Лох Нес искахме да видим, бе напълно ясно. Само че далеч не бе единствено то в поредицата красиви езера.
И отпочнахме ние езерната си обиколка с езерото Лох Ломонд (Loch Lomond). Сладководно езеро, разположено на почти 8 метра надморска височина. Заемало езерото тектонска долина, издълбана от древни ледници. И се намираше в западната част на Средношотландската низина, в югозападното подножие на Грампианските планини.
Особено впечатляваща за мен бе дълбочината му. Достигала на места до 190 м., като средната била 37 м.
В северната си част било дълбоко и тясно Лох Ломонд, оградено от стръмни планини. И разливало се на юг. И се образували във водите му малки острови, предлагащи прекрасна панорама. Най – големият от тях бил Инчмарин. И чрез река Ливен се оттичало езерото в река Клайд, която пък се вливала в залива Fort of Clyde на Атлантическия океан.
И използвали го местните за платноходство и риболов.
А освен че красиво, и най-голямото на Шотландия било езерото. На 37 км се простирало от север на юг. Далеч по-скромна бе ширината му. До 8 км достигала в южната му част. И всичко това създавало цели 153,5 kм брегова линия. И по тази брегова ивица тръгнахме. И дълго време ни следваха водите му.
И започваха всички езера с думичката Лох ( Loch). Именно „езеро“ и означавала тя на шотландския език на местните.

