Глоса – малкият бял град на остров Скопелос.

Тръгнах от Скопелос и само след 12 км шофиране пристигнах в другия основен град на острова.

Глоса (Glossa). Наименованието му означавало „Език“ в превод от гръцки. И всъщност, не било град, а село. Или, както обичат да се назовават гръцките островитяни „ общност“. В това понятие включват и околностите на селото си. Сега си обясних защо, въпреки че заветната църква от мюзикъла „Мамма миа“ се намира на 5 км от селото, четях в справочниците, че се намира в покрайнините на общността Глоса!

Жителите на Глоса бяха издигнали къщите си в северозападната част на острова Скопелос. Около 2000 души наброявало населението на общността. За разлика от Скопелос-град, тук не всички къщи бяха накацали по хълмистия бряг. Голяма част от жителите на малката общност бяха разпростряли домовете си във вътрешността на хълма, скрити сред зеленината на острова.

След като пообиколих, видях все пак, че и тук стопаните не бяха пропуснали да се снабдят с гледка към Средиземното море от верандите си. И също като съседите си в Скопелос-град, на първа линия с гледката, къщите бяха построени буквално една върху друга, само че малко по-навътре от крайбрежната скала. Въпреки че крайбрежната скала се издигаше само на 200 метра надморска височина, може и да имаше причина да изтеглят жителите на Глоса първата си жилищна линия навътре към по-сигурния склон.

И изключително красиво им се бе получило селото. Истинско удоволствие бе да скитосвам из белотата на къщите и стръмнината на уличките!

И тук, както в Скопелос, жителите украсяваха белите си къщи със сини дограми. И тук, както в Скопелос, някои новатори се опитваха да прибавят и други цветове към синьото. И тук, както в Скопелос, стръмно и тясно се виеха стълбите.

В тихо блаженство седяха под сенките възрастните глосанчани и пиеха кафе на сладка раздумка. Фрапе, помислих в началото, нали съм в Гърция, с тази напитка свързвах всичките й острови. Само че по-вниматален поглед ми показа, че явно модерната напитка бе отредена за младите. А по-възрастните достолепно отпиваха от старото гръцко кафе. Онова същото, което в Турция наричат „турско“, а за нас си е неизменно варено в джезве на котлон, смесено понякога с не толкова кофеинови съставки като инка и цикория.

В тихо блаженство почиваха и рибарските лодки и яхтите. Едните вече се бяха завърнали от сутрешния улов. Другите чакаха стопаните си да изпият сутрешното си кафе с разточителността на гръцкото спокойствие и да поемат по морските вълни.

Разточително спокойствие внушаваше и плажът. Ситен бял пясък, примесен със ситни бели камъчета. А пред него се разливаха спокойните води на морето Средиземноморско.

Разточителното си спокойствие предлагаше и малката горичка до сами пристанището. Канеше желаещите да се впуснат в разхлаждаща горска разходка директно от плажа.

Разходка предлагаше и кеят, водеше той посетителите си покрай яхтите и морето.

И след целия дълъг ден очакваше своите гости уютната крайбрежна таверна. Готвеха се стопаните й да ги нагостят с прясна морска рибка от сутрешния улов.