Минахме по лъскава пътека и се застанахме пред централната външна зала на Голямата джамия. Оформена бе тя от П-образното тяло на джамията. Отпред бе вътрешната й част, покрита с множество куполи. Останалите три стени представляваха огромни бели колонади. А в центъра на залата се разстилаше мраморния под. Така бе лъскав и чист, че блестеше на слънцето като огледало и създаваше усещане, че езеро има изградено в средата на джамията. И само нежните рисунки на цветя по мраморния под ме връщаха към предназначението му на под, а не на водна повърхност.
За да бъда честна, изнервих се лекинко преди малко на пропусквателния вход за облекло и ми мина една мисъл държа ли пък чак толкова да влизам. Всякакви подобни мисли се изпариха в мига, в който попаднах след великолепието на Голямата джамия. За това я бе построил бащата на нацията, да покаже богатството и величието на държавата си. и определено му се беше получило, великолепен храм бе оставил на наследниците си.
Разказаха ни по време на автобусния преход разказвачите в слушалките как Голямата джамия Шейх Зайед е призната за най-голямото и най-богато украсено място за поклонение пред Бога на ОАЕ. Строежът й започнал през 1996 г. и отнел 12 години и около 545 милиона долара. И днес тя се нарежда като третата по големина джамия в света с площ от 22 412 квадратни метра, а площта й се равнява на близо четири футболни игрища.
Трета по големина, Голямата джамия Шейх Зайед държи първенството на цели три рекорда на Гинес – за най-големия ръчно тъкан килим, за най-големия полилей, както и за най-големия купол в света.
Джамията има 82 купола от бял мрамор, 1 096 външни колони, 96 полускъпоценни бижута, инкрустирани вътрешни колони и седем покрити със злато 24-каратови полилеи от кристали Сваровски. За молитва тя може да побере повече от 40 000 поклонници.
Джамията била замислена от покойния шейх Заед бин султан Ал Нахиян, първият президент на ОАЕ и владетел на Абу Даби. Той и започнал строежа с желанието джамията да бъде последното му място за покой. Изпълнено било това негово желание и след смъртта му през 2004 г. тялото на бащата на нацията било погребано в двора на джамията, която и носела името му.
Грандиозният паметник е проектиран от сирийския архитект Юсеф Абделки и съчетава в себе си елементи на персийската, монголската и мавританската архитектура.
Поехме по селенията на това бяло великолепие. Минахме под колонадата от едната страна на централното тяло и влязохме в молитвения салон. И срещнахме същото великолепие. Бели мраморни колони, украсени с късчета цветен мрамор и седеф. Позлатени ортаменти красяха горната им част. Пълзеше позлатата към сводестия таван и се вливаше в огромните позлатени полюлеи. Много красота бе изсипана в това място! Много красота поеха очите ми, много красота пое и душата ми.
Минахме по моста над водата и се отправихме към подземния изход, същият подземен път трябваше за извървим, за да стигнем онова първо стъклено яйце, пред което бе спирката на туристическия автобус.
Докато чакахме, зачетох се в информационните табели. Информираха те, че Джамията е безплатна за посещение и отваря всеки ден между 9:00 до 22:00. (последно влизане в 21.30 ч.), с изключение на петък сутрин (свещен ден за исляма), когато отваря между 16,30 ч. до 22 ч.
Препоръчваше друга табела обиколката по залез, която започвала в 17 ч. и предоставяла различна атмосфера с ефектно осветление на джамията по тъмно.

