По забележителностите на светите места бяхме тръгнали онази година в Израел. И за разходки из градовете му не остана време. Та, впечатления крадях из-зад автобусните стъкла.
Така видях съвременния Йерусалим. Младата столица на младата държава. По забележителностите на стария Йерусалим проходихме подробно. Но новата му част само от автобуса успяхме да видим.
По улиците на Тел Авив плъзнахме буквално за час. Преди полета към родината. И се оказа той бивше предградие на град Яфа. А днес обединени били предградие и град. И в Тел Авив високите бизнес сгради били ситуирани. А и посолствата на повечето държави. Че макар официалната столица на държавата да бе Йерусалим, не отстъпвал по официалност и Тел Авив.
А заради обединението си с Яфо, официалното му наименовение било вече Тел Авив-Яфо.
И в Яфо останали романтичните старинни улички с изглед към Средиземно море. И към тях се отправяли за отмора бизнес хората от големия Тел авив.
Другият град, в който отседнахме, бе Нетания.
Основан бил градът на 18 февруари 1929 г. от имигранти от Източна Европа. И създаден бил като земеделско селище – мошав.
На 2 октомври 1932 г. получил официален статут на село, а на 3 декември 1948 г. и на град.
И днес Нетания е вече 7-ият по големина град в Израел. Но пък най-дългия.
В миналото бил основен център за отглеждане на цитрусови плодове и един от най-големите центрове на мощната диамантена индустрия в страната. И тъй като градът се простира покрай морето, днес бил превърнат в най-големия курорт на средиземноморското крайбрежие на държава.
Високи варовикови скали се издигали по цялата крайбрежна ивица на града.
В Нетания нощувахме в момент, в който по световните медии съобщавали за “напрежение и престрелки по ивицата Газа“. Там бяхме, докато близките и приятелите ни звъняха, притеснени и ни подканваха да се прибираме по-бързо.
А ние си се разхождахме в късната вечер по града и по нищо не личеше да има каквото и да било напрежение, камо ли военно. Едно се случваше само. Дали шегобийци се бяха пръкнали, или провокатори със сбъркани чувства, цяла нощ из града се взривяваха пиратки.
И на фона на медийното облъчване за престрелки, останалите в хотела прекарали доста неспокойна нощ. И чак на сутринта успяхме да им разкажем за безметежните си миткания по нощта.
А там, сред нощния град, на метален оркестър случихме. И потанцувахме под музиката му. А Добри и банкнота на челото на един от тях опита да залепи. Може в чужбина да бяхме, но българските обичаи със себе си носехме.
