Продължих след крепостта Фортеца към втория по големина град на остров Крит, Ханя̀. Издигнат в северозападната част на острова, зад един от големите заливи в страната, Суда.
Не само красивите жилищни сгради опасваха залива. Извисяваше се над водите и реставрираният венециански фар. Разрушен бил някога напълно той.
А построен за първи път около края на 16 век, за защита на пристанището. Опънали някога древните верига под водата. И свързвала тя основата на фара със стените на крепостта Фиркас. И така, при нападение, опъвали веригата защитниците на града и не можели да преминат вражеските кораби.
Векове по-късно същото верижно съоръжение било използвано и от кубинците за защита на Хавана.
Разпаднал се фарът във времената на турската окупация. И го възстановили по-късно турците между 1824 и 1832 г. във формата на минаре. Египетски войски окупирали остров Крит по това време. В подкрепа били изпратени, на отслабващата Османска империя срещу бунтовните критяни. И затова останал в народната памет фарът като „египетския фар“.
Нови повреди придобил фарът по време на бомбардировките от Втората световна война. Не го пожалили и земетресения. А сегашния си реставриран вид придобил през 2005 г.
Само дето само отвън можех да му се любувам. Не бе отворен за посещения. Въпреки това провървях пътя по дългата алея до египетския фар. И с невероятна гледка към бистрата вода ми се отплати тя.
