Характеристики на някои основни храни според Аюрведа

При подбора на храна, Аюрведа държи изключително строга сметка за вкусовете и особено за послевкусовете на отделните храни.

Така, храната поражда вкус в устата. В  стомаха претърпява преработка. И в  тънките черва отделните храни вече получават така наремения послевкус, или  следсмилателен вкус. И именно той е водещия при подбора на храни за комбинация. Не е редно да се комбинират в едно хранене храни, които  дават различен  послевкус.

И тук Аюрведа отново внася мир. Ако не сте сигурни дали дадени храни е добре да бъдат съчетани, вкарайте повече огън с подправките, съветва тя. А огън може да внесем в стомаха си с чесън,  черен пипер,  люта чушка. Ето защо се подлютява леко така любимото на всички ястие печени чушки в доматен сос. Защото лютивината помага на стомаха да се справи с некомбинируемите му продукти.

И отново да обърнем поглед към умереността. Ако през седмицата всеки от нас подреди храненето си така, че в него да  преобладават добри и  правилно комбинирани  храни, няма нищо страшно ако веднъж си позволим ястие от недотам добре комбинирани, или полезни продукти.

Тук е моментът да обърна внимание на горчивия вкус. Продуктите, носители на този горчив вкус действат като антиоксиданти. Не напразно е останала през вековете старата народна мъдрост „Ако искаш да си вгорчиш живота, яж сладко. Ако искаш да си подсладиш живота, яж горчиво“.

И след тези уговорки, отново правейки уговорката, че Аюрведа е цяла наука и в рамките на няколко реда дори не претендирам за изчерпателност, ще предам характеристиките на някои основни храни.

А една от истински основните  е ОРИЗ БАСМАТИ. Едва ли има човек, който да не е виждал комбинацията между ориз и какви ли не ястия в индийската, арабската и цялата азиатска кухня. Виждала съм ги и аз. Но доколкото според много от теориите  за здравословно хранене комбинацията между ориз и боб, както и между ориз и картофи, например, не е подходяща, съм приемала тези ястия като не дотам добре съчетани, но залегнали в националната кухня на азиатските народи.

Всъщност, за нормалните оризи горното  е вярно дори според Аюрведа. Така кафевия и черен ориз действително са  трудно смилаеми и не е подходящо да бъдат смесвани с друг трудносмилаем продукт на едно хранене. Също така предизвикват много огън и не са особено подходящи за доша пита. Но пък имат значително количество ценни съставки.

Точно обратното се оказа за ориза басмати.

Сам по себе си няма много ценни съставки, но в съчетание прави другите храни леки. Действа като катализатор, облекчава другите храни. А в съчетание с бобовите храни, прави по-лесно усвояеми и протеините.

Причината за това е  крайно малкото количество нишесте в него. А когато няма нишесте един продукт, той не поема много вода.

Заради това оризът басмати носи лекота със себе си и е подходящ за готвене.  Същата тази липса на много нишесте, пък, го прави неподходящ за  сърми  и крем. Малкото му количество нишесте няма да им позволи  да слепнат.

Оризът басмати не се готви с останалите продукти. За да произведе своето благотворно действие, той трябва да бъде приготвен отделно. А приготвянето му е крайно лесно и бързо.

Преди сготвяне  се измива добре няколко пъти, за да се   отмие и малкото нишесте, съдържащо се в него. След това се  накисва за поне половин час. Залива се с вода и се слага на силен огън. След като рязко заври, се мести на тих огън в съд с капак. И се оставя да се готви от парата 7-8 минути, като при това не се бърка.

Друг основен продукт в индийската кухня е ПАНИР. Това е нашата извара, но получена в домашни условия след пресичане на млякото. Търговският продукт, присъстващ в търговската мрежа под това наименование е вторичен продукт, получен от улавяне на протеините в отделения след пресичането цвик.

Панирът е  много благопиятен за черния дроб и за жлъчката.

Аюрведа го поставя в сапха (Сапха е една от гуните. Може да прочетете за гуните тук).

Панир е добра храна  за вата и пита, но не за кафа.

Индийският панир, или българската домашна извара се получава като се пресече свареното и завряло мляко. Най-лесният начин е да се пресече с половин чаена лъжичка лимонтузу. Но тогава отделения цвик ( суроватка) не е така подходящ за консумация.

Най-добрия начин и суроватка се получават чрез пресичане на прясното мляко с чаша кисело мляко. При този начин пресичането изисква известно време разбъркване на млякото върху огъня. Тогава панирът става най-нежен, а суроватката най-приятна.

Наскоро установих колко полезен продукт е СУРОВАТКАТА. В нея остават изключително  лесно усвояеми протеини. И има свойството да  регулира киселинността на стомаха. Отделно от това, оказва много  благоприятно действие на черния дроб и жлъчката. При консумация на по-големи количества действа разхлабващо, но пречиства и изхвърля излишната слуз.

И друго важно за суроватката. Тъй като е силно нетраен продукт, хубаво е да се консумира в рамките най-много на два дни.

От възрастните жени знам също, че замесване на всякакви тестени изделия със суроватка води освен до полезност, и до прекрасен вкус.

А от личен опит мога да кажа, че ако към суроватката прибавите сока на един, или няколко изстискани лимона и го приберете в хладилника, се получава приказна разхладителна напитка за лятото.

Именно лимонът използвам често като заместител на лимонтузуто, когато искам бързо получаване на панир.

Аюрведа повелява, че в СУРОВИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ имат много раджас. (Раджас също е една от гуните. Може да прочетете за гуните тук). Затова ги избягват. Но когато зеленчукът мине през огъня, раджас намалява.

Освен, че имат много раджас, суровите зеленчуци са и трудно смилаеми. И заради това се консумират в по-малки количества и единствено през деня, когато Слънцето е силно и подпомага нашия храносмилателен огън.

Това е причината за онова нашумяло  изказване на аюрведически познавач, пристигнал в България. След като се запознал с нашия начин на хранене заявил, че защото българите приемаме много сурови зеленчуци, ние сме студени хора. Много хора, без да помислят особено, веднага заключиха, че в индийската кухня не се ядат сурови зеленчуци. А това не е така. Приемат се, само че се спазва горното правило.

Тук е моментът да отбележа, че консумацията на сурови плодове и зеленуци вечер и в късния следобед се отрича и от повечето други науки за здравословно хранене. Дори един от авторите беше възкликнал „ Колко не трябва да обичаш себе си, за да ядеш сурови зеленчуци и плодове вечер?!“

А количествата, които понякога ние в ежедневието си приемаме, също са далеч от понятието разумно и умерено количество.

В хода на прекараните дни заедно, Юри ни даде основни данни за някои от зеленчуците. Въпреки че всеки един е по-малко, или повече подходящ от друг, Аюрведа не отрича употребата на нито един. Просто е хубаво да се знаят характеристиките им и да се съобразява храненето с тях. Отново изтъквайки на преден план принципа на умереността.

Ще започна с най-скандалния плод за нашата група.

ДОМАТИТЕ. Така широко застъпени  в нашата кухня и предпочитани за какви ли не салати. Е, не така възлюблен се оказа той от  Аюрведа. За да бъда честна, все повече от писанията за здравословно хранене, с които се срещам напоследък, също предупреждават за не дотам полезните свойства на домата. И честно казано, доста ме объркаха. Та кое българче свободно си представя лятото без домати и сирене, или голяма шопска салата?!

Ще започна с шопската салата, тъй като там объркване, поне за мен, няма. Въпреки широкото й и трайно заселване в традиционното ни ежедневно меню, тази комбинация наистина не е така добра. Най-малкото заради това, че плодове и зеленчуци не бива да се смесват. Начинът им на обработка от организма и времето за това са различни. И смесването им води до недобро смилане и ферментация. А от това не следва, ама, нищо добро.  Просто доста често сме склонни да забравяме, че доматът е вписан като зеленчук единствено поради някакви древни митнически неуредици някога, когато е навлизал на нашите пазари.

А в същността си той е плод. И за доброто му преминаване през организма ни му е нужно чисто пространство. Тоест, приемане на гладно. За да може да премине набързо и след като остави полезните си сокове, набързо да излезе. А като го смесми с трудно смилаемите зеленчуци, забавяме  смилането му. Лишен от възможността бързо да напусне организма ни, той ферментира заедно с трудносмилаемата храна. И така разваля  и себе си, и другата храна. И, което е по-важно, образува газове.

До тук добре. Истинското объркване за мен се оформи от прочетеното за състоянието, в което следва да се консумира. А че е хубаво да се консумира, за мен няма съмнение. Все пак, притежава онова ценно вещество ликопен, което особено помага за здрава простата при мъжете. На всичкото отгоре е мощен антиоксидант, забавя процеса на стареене, а мори и раковите клетки.

И за да се поеме максимално количество от него без да се подуе стомаха ни от водатата и целулозата, някои автори препоръчват да се приема сготвен. Защото при готвене водата се изпарява. И полезният ликопен се поема в концентриран вариант от по-малко количество домати. А хубавата новина е, че той е един от малкото полезни вещества, които издържат на топлинна обработка без да се разрушат, или да намалят полезността си.

И тъкмо да реша, че вече знам какво да правя и дойдоха постулатите на Аюрведа. А те напомнят, че след консумация доматите образуват оксалатна киселина.  И ако се прекали с количеството на приетите домати, тази киселина преминава в бъбреците и може да образува оксалатни камъни. Същото, между другото, отнася индийската наука за хранене и към  патладжана и спанака. Затова е хубаво да се приемат най-мното 1 път седмично.

Ако  това ви се струва скандално, представете си нас, когато добрият ни гост ни уведоми, че комбинацията сирене и домати направо си е забранена откъм вредни последици. И това да ти го кажат в началото на лятото, когато първите розови домати срамежливо надават зачервени бузки.

Видя Юри ужасените ни погледи и плахо предупреди „Сега като се върнете в къщи, да не вземете да съобщите на мъжете си, че тряба да спрат да ядат шопска салата!“. Е, едва ли някоя от дамите си е помислила дори да извърши подобно кощунствено действие. А и едва ли то би имало практическо изражение.

Мирът настъпи, когато Юри уточни, че всъщност доста вредна е комбинацията на домати и панир. Със сиренето, получено по стара българска технология, всичко си било наред.

А цялата неразбория дойде от непознаването на послевкусовете. Оказа се, че доматите дават кисел послевкус. И затова са  така капризни при съчетание, защото повечето други продукти оставят сладък послевкус. Сладък послевкус оставят краставицата,  праза бамята, моцарелата и панира. Затова комбинацията им с домати не е добра.

За щастие, както и доматите, и българското сирене има кисел послевкус.  А заради няма нищо лошо в съчетанието им.

Не можете да си представите каква всенародна радост настана в групата ни! Лятото беше спасено! Можехме спокойно да се отдадем на любимата ни лятна комбинация на  домати и сирене!

А ето и основните характеристики на

ДОМАТИТЕ – сладки и кисели. Действат загряващо. След смилане остават кисел вкус и киселинна среда, поради което нарушават баланса между дошите и  Аюрведа призовава към нечестата им употреба.  А образуваните от  доматите газове  успешно могат да се прогонят с добавяне на кимион.

Споделих наученото с моя близка възрастна приятелка. Заедно се чудихме защо индийската наука за хранене така отрича честата употреба на сготвените домати, а в българската кухня почти във всяко готвено ястие присъства този червен плод. И я постигна прозрение. Доматът в ястията, рече тя, предразполага към вкисване на ястието, особено при по-висока температура. А високата температура е основен спътник на индийците.  И може би предотвратяване на вкисване на ястията им е наложило това ограничение върху доматите?!

Може и така да е. А вярвайки в мъдростта на добрите ни традиции, не смятам домата за така вредоносен при положение, че открай време присъства в българската кухня.

И наистина е така. В крайна сметка, доста продукти могат да окажат зловредно въздействие върху един, или друг болен орган. И тогава е задължително болният да се въздържа от консумацията му. Но един  здрав човек, без някакви особени проблеми със здравето, няма пречка да си похапва любимите продукти. Особено, когато те не му създават никакъв дискомфорт.

И в доказателство на това, че Аюрведа не отрича нищо, а призовава само към умереност, Юри завърши нашата среща именно с ястие от панир и домати. Което, между другото, беше  едно от най-вкусните ястия, които съм опитвала. Но за това малко по-късно.

А сега да се върна към характеристиките на зеленчуците.

ЛУКА и ЧЕСЪНА имат силно  загряващ ефект. Затова не са подходящи особено за пита. Отделно от това, чесънът  подсилва егото.

Има и една тънкост относно лука и чесъна. Според неправилно разбралите, Аюрведа ги отричала. Всъщност, не е така. Както ще видите, чесънът присъства в почти всяка  рецепта.

Поради някакви съображения, неизследвани от мен до край, но предполагам отново относими към географския район, понякога в Индия заместват лука и чесъна с тяхна подправка. Наречена асафетида, тя комбинира вкуса на двата безценни, според мен, продукта. И във всяка една рецепта Юри ни даваше избор – или 1 голяма/ 2 малки скилидки чесън, или ½ чаена лъжичка асафетида.

И доколкото съм българче, неминуемо съм отраснала със спомените на предците ни за безценните качества и на лука, и на чесъна. А и неведнъж съм се убеждавала сама в истинската им безценност. Заради това в предадените рецепти съм спестила заместителя асафетида и съм посочила съответното количество чесън. Но, ако някой има негови си съображения против тях, може да ги замести в посочената пропорция.

Тук е моментът да споделя нещо допълнително за лука.

Наред с всичките му полезни качества, за изброяване на които може да се напише самостоятелно писание, хайванът си има сал един недостатък. След като се нареже, става изключително абсорбиращ и попива буквално всичко от околната действителност. Включително от масата, от стаята, че и от хладилника. Всъщност, в тези му попиващи свойства  се крие и една от най-големите му полезности. Заради тях при болест старите ни хора в старите ни времена  нарязвали главите лук на филии и  ги разстилали по ходилата. И обути в чорапи, болните преспивали с този компрес. А лукът изтеглял в буквален смисъл болестта. На същия принцип са и компресите с лук на гърдите.

Само че, като не дотам разумно същетво, лукът не прави разлика между попиваните материи. И  по точно същия начин, както попива болестта, попива и другите лошотии.

А ако честно се замислим, колко е обичайно да не ни е необходима цяла глава лук за определената гозба, или салата и останалата част да светнем в хладилника за Следващата?! И именно в хладилника, или на кухненския плот той попива всичките лоши бактерии и частици. И когато дойде времето на „следващата“ и го надробим, в Следващата салата, или гозба, заедно с нея внасяме в организма си и поетите от лука лошотии. И точно ето тук се появяват оплакванията на мнозина, че „от лука нещо не ми става добре на стомаха“. То не е от лука, а от нечистотиите, които сме му позволили да попие. За жалост, това се отнася и за салатите в заведенията за хранене. Като бивш сервитьор, плащаш за обучението си чрез работа, мога само да припомня, че зеленчуците за Прясните салати се нарязват доста преди Пиковото време за сервиране. Та, накратко, избягвайте лука в салатите, приготвени извън домашни условия. И не прибирайте останалото неизползвано количество лук.

Нещо повече, бях чела, че именно лукът е неизменен помощник и в борбата на така нашумелия Корона вирус. Многократно бил поставян до леглата на заболели и неизменно след това откривали вируса в парчето лук.  Дори разумните лекари препоръчват поставяне на парчета лук из стаята с цел предпазване от болестта. ( Не искам дори да споменавам за желанието си да го правя по време на заседание наместо всичките нелогични мерки. Което ме наведе на нов повод да Благодаря – че не съм се родила във времената на горене на вещици. Че заради тази сал идея си бях отгорела като стой, та гледай.)

И след лиричното отклонение, ако се отнасяме правилно с лука и го консумираме непосредствено след нарязването му, само можем да сме благодарни на ползите му.

А за чесъна дори няма да коментирам. Едва ли има някой, неубедил се в от неговите лековити и антибиотични свойства.

ЗЕЛЕН ФАСУЛ – въпреки че е от семейство бобови, е подходящ  за консумация и вечер. Не е така подходящ за вата, защото има диуретично действие, а това води до изсушаване. Но ако се погрижим да си набавим достатъчно течности, може да се консумира спокойно.

Особено е подходящ през лятото, когато  заради потенето и консумацията на много плодове се вдига киселинността на организма. И тук зеленият фасул е чудесен регулатор.

И друга полезност има зеленият фасул. Както и канелата, намалява нивото на кръвната захар. Заради това е хубаво носещите заболяването  диабет да го консумират 1-2 пъти седмично.

МОРКОВИ

За Вата – консумацията им в суров вид не е подходяща, но в малки количества може. По-успешен вариант е да се приемат сготвени.

За Кафа – е по-добре да се приемат именно в  суров вид.

За Пита – не са добри по принцип.

Това недолюбване на морковите идва от това, че при честа употреба морковите  подобряват силно червените кръвни телца и усилват кръвопотока. Именно заради това те, както и  цвеклото, не са много  подходящи за изначално добре кръвоснабдените хора от доша пита. (Заради тази си характеристика, пък, хората от доша пита е добре  да бъдат кръводарители).

За хората от доша пита, които не могат да се лишат от този зеленчук, има добра новина. Морковният сок е с различно влияние от морковите. Той действа охлаждащо и е напълно подходящ и за доша пита. Но, следва да се има предвид, че при честа употреба отново засилва кръвообръщението.

КАРТОФИ – те са много леки и сухи по природа и носят сладък и стипчив вкус. След смилане остават сладък послевкус.

За  пита и кафа  – са благоприятни, въпреки голямото си съдържание на  нишесте. Но  е хубаво да се сготвят така, че да запазят сухата си природа. Подходящо е да се приемат печени, варени, или на пара без масло.

За вата – е по-добре да се сготвят с мазнина, на яхния, или  пържени.

Сухотата на картофите води отново  до газообразуване. И то се гони успешно с черен пипер.

СЛАДЪК КАРТОФ– има сладък вкус и охлаждащо въздействие.

За вата – е подходящ.

За кафа – не е подходящ.

За пита – много благоприятен.

КАРФИОЛ – притежава стипчив вкус, с охладащо действие. След смилане оставя лютив послевкус. Силно газообразуващ, което го прави с изключително изсушаващо въздействие. Като кожата на вата доша – суха и изпръхнала.

За вата – не подходящ. Но могат да го консумират в комбинация  газогонни подправки.

За кафа – е подходящ.

За пита – е подходящ.

ЧУШКИ – действат загряващо.

За Вата – добре е да се приемат печени, или сготвени.

За Кафа – е хубаво да се ядат  сурови и  да се избягват печени и сготвени

За Пита – са добри, но както всичко червено, и при тях е хубаво да  се избягват червените.

ЦАРЕВИЦА

За Кафа –  не е подходяща.

За Пита – е добра.

За Вата – е добра.

ПРАЗЪТ, БАМЯТА, АСПЕРЖИТЕ са еднакво добри и за трите доши.

Отново с уговорката, че не бива да  се комбинират с домати.

ЯДКИ

За Кафа – няма подходящи ядки

За Вата  – всички ядки са подходящи, но накиснати и в колечство  по 15-20 грама на ден.

За пита – всички наши ядки са подходящи. Хубаво е да избягва  мазните като  макадамия, бразилски орех кедрови ядки.

Особено са подходящи за пита белените бадеми, защото след като се обелят, те  стават охлаждащи.

СУСАМ, както и  повечето семена е сладък като семе. След като се смеле придобива сладък и стипчив вкус. Стипчивият вкус придава сухота и затова е хубаво да се приема с мед, за да регулира сухотата.

И стигаме до два продукта, изключително важни за жената и нейната женска енергия.

ЗАКВАСЕНА СМЕТАНА – задължителна за жената. По принцип е подходяща само за вата, но заради това, че засилва женските хормони, е добре да се приема от всички. Има една уговорка  –  заради загряващото си  действие не е много подходяща за лятото.

А по 1 супена лъжица на ден засилва женските качества като мекота, грациозност и въздейства добре върху кожата.

РОЗОВА ВОДА – подобрява и усилва женската енергия. Розата със своите продукти много подобрява работата на хата чакра, която при жената е много развита. Именно тя й позволява силно да обича и да отдава любов. Розовите продукти във всякакви варианти са силно подходящи за всяка жена.

И за да не обидим мъжете, следва да отбележим, че и те обичат и отдават любов, но не толкова силно.

ШАФРАН– три дошова подправка. Обратно на доматите, държи трите доши в равновесие.

Освен така ценния баланс, тази вълшебна подправка има още цял куп полезни свойства:

Стимулира мозъчната дейност, без да внася напрежение.

Повдига нивото на серотонин, поради което е чудесен антиоксидант.

Стимулира сърдечната  дейност.

Детоксикира черния дроб, а заради това се получа и  по-добро състояние на кожата.

Влияе благотворно върху простудни заболявания и хемороиди.

И не на последно място, тя е силен афродизиак.

И водени от принципа за умереност, не може да не кажем, че при предозиране може да доведе до психическо разстройство. Не напразно едно от съдържащите се в нея вещества било използвано при изработката на наркотичното вещество „екстази“.

За да се възползваме в пълнота от полезността на шафрана, Юри ни даде и идея за направа на Шафранова вода. В 1 литър вода се накисват 10-12 тичинки шафрна. Престоява така 1 нощ без да се вари, се  изпива  за 2 дни. И ако повтаряме тази процезура  1 седмица, ще постигнем чудесно   пречистване на черния си дроб.

За друга чудесна подправка, а именно КАНЕЛАТА само спомена, че тя, както и суровия спанак,  намаляват нивото на кръвна захар. Но не бива да се приема с кисело мляко, а като отвара.

Макар че повечето индийци са вегетарианци, Аюрведа не отрича приема на МЕСО. Само дето следва да си припомним, че основната функция на погълната храна е не да ни донесе приятност, а да нахрани клетките ни. А клетките ни се хранят с енергия. Енергията, пък, идва от живото. Няма енергия в мъртвото месо. Енергията идва от зеленчуците, поели слънчевата светлина. Нали Слънцето е основният ни източник на живот! И както се нуждаем от него външно, така се нуждаят от него и клетките ни. И неговата енергия е хубаво да им предлагаме.

В никакъв случай не искам да агитирам никого да спре консумацията на месо. Само слагам няколко разсъждения. А сред тях е напомнянето, че дори традиционните лекари предупреждават, че месо се яде максимум 2 до 3 пъти седмично. И именно месото и млечните продукти забраняват при сериозни и неприятни увреди на здравето. А  хапване на месо не само всеки ден, а на всяко хранене, излиза извън всякакво понятие за умереност. В крайна сметка, нищо прекалено не е полезно. В истината на тази максима са се убедили мнозина.

Следващото напомняне е, че животинските протеини са значително по-трудно смилаеми от растителните. Не е случайно чувството на леност и отпадналост след консумацията на месо. А за тези, които смятат, че няма друг вариант за набавяне на жизнено важните протеини мога да припомня, че растителните протеини са достатъчни и като вид и като качество за задоволяване на тази нуда. За сметка на това са по-лесно смилаеми и съдържат в себе си слънчевата енергия. А тези, които смятат, че няма как да оцелеят без прием на протеини от месо, само ще напомня, че жителите на милиардна Индия в по-голямата си част никога не са и вкусвали месо ( без значение причината за това) и поне на мен не ми изглежда да са тръгнали на изчезване.

Отделно от това, консумацията на месо предполага изключително внимателен подбор на храните, с които се съчетава то. Така едни от най-неподходящите комбинации са така любимите хляб с месо, картофи с месо, млечни продукти с месо. Затова тези, които не могат и не желаят да се откажат от месото, е хубаво да се замислят за намаляване на количеството му и подходящата му комбинация.

Аз също не желая да се откажа от любимите си риби. И ги комбинирам единствено с прясна салата.

Аюрведа приравнява месото от животни и риби. И според учението, месото има сладък, загряващ вкус. И сладък послевкус.

За вата – подходящи са меса от риба. Не са подходящи меса от дивеч и  пуешко. Тъй като тя е доста суха,  ще са добре и тлъстите меса.

За кафа –подходящи са меса от дивеч, пуешко, бяло пилешко месо. И да се консумират без сосове, нито приготвени на яхнии и супи.

За пита –подходящи са нетлъстите меса и бялата риба. Хубаво е да избягват свинско, овнешко, всички червени меса, както и мазните риби като толстолоб, шаран.

И една важна уговорка, всички тези меса е хубаво да се приготвени на пара, или печени.

И в заключение да си припомним, че организмът ни има нужда от разнообразна, балансирана и умерена храна. Сготвена с любимите подправки, за да донесе освен полза на клетките ни, удоволствие за сетивата ни.

А аз отивам да си хапна вкусен розов домат с прясно овче сирене и босилек. Дори не искам да броя колко правила ще наруша. Лято е! И понеже съм българче, ще го поръся с малко чубрика и сминдух. Да ми усили храносмилателния огън. А наесен ще се пречиствам.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език