След като схематично предадох основното деление на доши и техните харатеристики, ви каня да се отправим на опознавателно пътешествие в света на храненето по Аюрведа.
Според Аюрведа храносмилателният процес е огън. Храносмилателният ни орган е огнен. И той е основен в процеса на храносмилане. Ензимите само подпомагат процеса на храносмилане. Затова търсенето на Аюрведа е в посока усилване на огъня, а не на внасяне на бактерии и ензими.
И усилва огъня с подправки. Подправките са тези, които затоплят и създават храносмилателен огън.
Друго, което не търси Аюрведа, е набавяне в организма на определени минерали и вещества. Тя не се интересува в коя храна има повече магнезий, или калций, за да я предложи при евентуален недостиг. Тя вярва в равновесието и баланса. И учи, че когато си подбираме храната, ние държим тялото си в равновесие. А ако се храним в съответствие с особеностите на своята доша, в тялото ни винаги ще има всички елементи и минерали.
Храната е тази, която подрежда живота ни по несравним начин. Тя може да ни разболее. И тя е нашето лекарство.
С храната храним тялото си. И което е по-важно, с храната храним своя ум!
Храната, която приемаме, храни всяка наша клетка, включително тези, отговорни за великия процес на възпроизводството. Храната се преобразува в енергия и се отправя към имуннната ни система.
Ако, водени от желанията си, погълнем повече храна, това, което храносмилателният огън не може да смеле, се отлага като токсини.
И ако храната ни в по-голямата си част е добра и сготвена правилно, тялото ни ще е здраво и умът балансиран. А тъй като сме единство от материално и нематериално, добрата храна ще доведе и до добра подредба на ценностите ни.
И за да се постигне целия този прекрасен резултат, след като добре подберем и сготвим храната си, е хубаво и да я приемем добре. А принципите за добро хранене са общочовешките, залегнали в мъдростта на всеки един народ.
Храненето е хубаво да бъде спокоен и приятен процес. Притесненията и належащите задачи не бива да присъстват в мислите ни докато се храним. Само прост пример. Негативната емоция е в състояние да създаде лоша киселинна среда в стомаха ни само за една минута. А киселинната среда не позволява нужните бактерии да работят, респективно смилането на храната вече е поставено под риск. Ето защо е така важно да се храним в спокойно и балансирано състояние. И ако вече сме допуснали зловредното действие на лошата емоция, да отложим храненето докато се успокоим.
На следващо място, храната трябва да се задържа в устата достатъчно дълго, за да се даде време информацията за нея да достигне до мозъка и той да даде команди на всички органи и жлези как да секретират.
Веднъж поети, храните прекарват в стомаха около 1 час. Това е времето, в което те се подготвят за смилане. Това е и времето, през което е хубаво да не приемаме друга храна, или течности. За по-упоритите, добре е това време да се удължи и до час и половина. И ако може да се направи изключение за прием на съвсем малко количество течности при нужда, то с допълнителна храна не бива.
След това храната започва постепенно да напуска стомаха и се отправя по животворния си път към клетките ни.
Целият процес до пълно изпразване на стомаха отнема между 3 и 4 часа в зависимост от приетата храна. Това е времето, през което не бива да се храним отново. Всъщност, ново хранене следва да предприемем едва при първите усещания за глад. А сигналите за това идват от стомаха. И се изразяват те в леко пристъргване. Сигналите за глад не идват от мозъка. Той реагира на възприетите миризми и гледки и изпраща сигнали за желание за хранене, но не за глад. И именно с тези сигнали е хубаво да се преборим, за да осигурим добра работа на храносмилателния ни орган.
И понеже той е огнен, целият процес на храносмилането има пряка връзка със Слънцето.
Затова сутрин е хубаво да се яде сладко, защото Слънцето още не е силно и не помага с пълната си сила на храносмилателния огън.
На обяд слънцето е най-активно, съответно и храносмилателният ни огън е най-силен. Това е времето, в което можем да приемем най-тежко смилаемите храни – протеините и суровите зеленчуци.
Вечер слънцето е слабо и огънят ни също. Храносмилателният ни орган не може да се справи със суровите зеленчуци и протеини и те няма да се смелят добре. Затова е хубаво да хапнем по – лека храна като варени, печени, или задушени зеленчуци.
Плодовете е добре да приемаме на празен стомах. За да им осигурим възможност да отдадат на тялото ни своите полезни сокове. Ако ли пък те срещнат в стомаха друга храна, ще се застоят и ще ферментират. А така ще се лишим и от тяхната полезност, и от тази на останалата храна.
Храносмилането зависи от огъня, от силата му.
Огънят е подвластен на Слънцето. То пък е символ на мъжка енергия – енергията за работа.
А енергията идва от протеините. Затова протеините са мъжка храна. Плодовете от своя страна дават бърза енергия. Ето защо и те са силно подходящи за мъжете.
Извод: В мъжката храна трябва да има много протеини и плодове.
Усвояването на храната зависи от водата.
Водата охлажда. И е подвластна на Луната, която пък е символ на женската енергия.
Охлаждащи са всички зеленчуци и билки, те и алкализират организма ни.
Млечните продукти също са под влияние на Луната, особено прясното и киселото мляко, сметаната, маслото. Всички те имат много алкална, проявена лунна природа. Останалите млечни продукти са подвластни на Слънцето.
Извод: В женската храна трябва да има много зеленчуци и билки. И умерено количество сметана. Тя облагородява жената.
В храненето на жената не е добре да преобладават бобовите и плодовете. Защото чрез тях тя получава силна мъжка енергия, която не й е нужна.
За подпомагане на храносмилателния процес се грижат подправките.
Тук е моментът да се отбележи, че за да произведат своето действие, подправките трябва да бъдат сготвени с храната. Механичното им поръсване върху суровите продукти, или готовото ястие води единствено до частично овкусяване, но не позволява на продуктите да поемат техните спомагащи храмонсмилането свойства.
Пълният си потенциал подправките могат да разгърнат само при нагряване. Тогава се освобождават етеричните им масла и силата им преминава в храната, а чрез нея и в тялото ни. Отделно от това, именно водата позволява необходимото проникване и смесване. Затова е чудесно при всяко готвене първо да загреем подправките в силно нагрято масло.
А добавените подправки към готвенето действат на няколко нива:
Първото им участие е в процеса на дъвченето. Нали умът се храни с вкуса. А вкусната храна предполага по-дълго дъвчене. Което пък спомага да доброто ослюнчване и раздробяване на поетата храна. И така тя по-лесно се смила.
Основното участие на подправките е в самия процес на храносмилане. Именно те и подпомагат този процес.
А ето и някои от основните подправки, грижещи се за увеличаване на храносмилателния ни огън – синап, джинджифил, чесън, черен пипер, чимен, кимион, куркума, дафинов лист, бахар, чубрица.
С по –леко изразено действие – мащерка, босилек, риган.
Следващото си участие подправките взимат в последиците от храносмилането.
И тук е моментът да отбележим основните газогонни подправки – кориандър, резене, кимион, чесън, джоджен, копър, дивисил.
Всички изброени подправки са подходящи за всички доши.
Само чесъна и черния пипер, поради силно затоплящото им действие, е хубаво да присъстват в менюто на пита в по-малки количества.
Много е важно при всяко готвене да има и от двете линии подправки.
И както при всеки процес, контрол над храносмилателния процес имат отпадните му продукти.
Помня как като дете така ме учудваше вниманието на мамето и дедето върху вида на изпражненията им. И дойде време да погледна на това свое детско учудване с очите на възрастен и да осмисля силата му.
Така и Аюрведа отдава силно значение на вида на изпражненията.
Ако те плуват, означава, че в храносмилателния ни орган има много вата – въздух, който изсушава.
Ако те потъват, значи има много кафа, лигавицата на червата е обремена със слуз.
Ако ли пък са без форма, течни, в организма има много пита.
И още нещо много важно. В случай, че всичко е наред с поетата храна, то те не са зловонни!
И дойде времето да поговорим за количествата храна. Честно казано, именно тази тема предизвика у мен истински шок.
Но, да започнем от общоизвестните размери на стомаха. Здравият стомах на здравия човек е с размери приблизително колкото два юмрука, допрени един в друг. И, гледайки юмруците си, всеки може да прецени какво количество храна е разумно да погълне на едно хранене. Е да, никак не е много!
Дали заради правилния подбор, дали заради добрите усещания от срещата с прекрасния Юри и дамите от групата, дали заради планинския въздух, но тези потресаващи за огромните ни родни порции размери, се оказаха напълно достатъчни за нас в дните на семинара. При това се чувствах и нахранена, и лека. В същото време и бодра, и в добра умствена кондиция. Така че явно има смисъл приказката „размерът има значение“ в този случай.
За да не се обърква от стари и нови мерителни единици и кофички, Аюрведа борави с ръцете човешки.
Стомахът е колкото два свити юмрука. И с длани и шепи се определят повечето количества храна.
Да хапваме плодове? – Чудесно! Колкото се съберат в едната ви шепа. Признавам си, че си гледах празната шепа и не можех да се отърся от обичайната гледка на цяла купа череши, или огромна чиния нарязана диня. А като си помисля как значителен брой хора поглъщат това количество след обилен обяд, или вечеря, си мислех какво чудо е всъщност оцеляването.
Друга от дамите се впечатли от следващия размер.
Ядки – да. Колкото се съберат в ямката, образувана след като свиете шепата си. Но не голямата яма с размерите на цялата ви шепа. А малката вдлъбнатинка в пространството без пръстите.
Гледаше я, милата, гледаше я, па въкликна :“Ама това са само няколко бройки“. „Да“, кротко отвърна Юри, „ Толкова ви е необходимо за деня“.
Протеини – количеството протеини на ден е събраното в една чаена чаша. С повече не се справя храносмилателният огън.
Без да отрича консумацията на месо и животински продукти, Аюрведа напомня, че протеините от животински вид са трудно смилаеми. Самите те изискват много енергия за смилането. И освен че оставят организма с не дотам много енергия, създават в него кисела среда. Която пък е благоприятна за всякакви лоши образувания и болести.
Протеините от растителен вид, за сметка на това, не само създават добрата алкална среда, но са и лесно смилаеми.
Впечатли ме измерването на суровите продукти. И отново мерителната единица беше шепата. Само че обърната.
Достатъчният суров ориз, или боб, или каквото и да било друго вариво, за едно хранене на един човек е количеството, което може да се гребне с обърната шепа и да не изпадне. Както се казва, една стиска.
Същата е мерителната единица и за зелен фасул, например.
Гледайки и слушайки за размери и количества, непрекъснато си повтарях един от основните принципи – умереността. Няма забранени неща. И в малки количества наистина е редно да се похапва от всичко. А прекаленото не е полезно дори в най-добрия си изначален вид.
Другият момент, който ще ни доведе до съзнателно намаляване на количествата е осъзнаването, че всичко на планетата ни ни идва като дар. Дар са ни слънцето, въздухът, водата. Дар ни е дори храната, въпреки че плащаме за нея. Дар е, че я има. И именно като дар трябва да се отнасяме към нея. А не бива да злоупотребяваме с никой дар.
Следващото, което винаги е хубаво да извършваме, е да се интересуваме от качествата на храната, която ни е впечатлила и искаме да погълнем. Та нали нашето тяло е нашият храм! То е дом и на Бога! Така че как да си позволим да слагаме в този храм некачествена храна?!
На следващо място, храната е нашият източник на живот, нашето гориво. Не е ли добре той да бъде истински и качествен?!
Често слушам обяснението на мои приятели как съзнават, че всичките там пици, чипсове, вафли и прочее обработени, пакетирани храни не са така добри, ама „много ми е вкусно“. Тогава ги питам: “ Би ли сложил в автомобила си гориво, което знаеш, че не е добро, но е толкова приятно на вид?“ И доста често събеседниците ми се сещат, че недоброто гориво може да доведе до повреда на двигателя. А поправката струва пари.
Е, щом няма да сложим некачествено гориво в автомобила си, как можем да сложим некачествена храна в нашето си тяло? Та нима повредата му няма да ни излезе скъпо?
Ние сме толкова прекрасни! Заслужаваме прекрасна храна!
