Не били много християните в съвременен Алжир и имало само 5 църкви в цялата огромна държава, сите католически. Много повече били по френско време, но останалите днес били превърнати в джамии. Всъщност, именно опитите да бъдат покръстени от французите довели до масовите бунтове и военната намеса на съседните мюсюлмански държави, което и станало причина за прогонването на френските колонизатори.
Забелязах друга малка сграда зад величествената църква, отново с християнския кръст върху портата. И ни разказа Софиян, че тук, на хълма се намирало посолството на Ватикана в Алжир.
И друго се откриваше от височината на хълма, гледка към целия столичен град. „Сен ту Жан“ се наричал най-близкия квартал до църквата във френско време и в него погребвали някога християните. Днес кварталът бил кръстен на арабския владетел, който им наложил исляма.
Вечните уроци на историята. Мислех си за тях и гледах от високо красивия град. Добре бе конструиран от французите, имаше високи сгради, но имаше и неголеми градини между тях. Гледах и си мислех колко ли от кварталите са построени от нашите български инженери, масово работеха те заедно с българските лекари в Алжир по времето на социалистическия ни период. Да, чувал Софиян за тях, а и с добро се отнасяли по – възрастните алжирци към сънародниците ни, помнили доброто им.
