Започвам историята така, както най-обичам. С версията на местните. И разказаха ни местните как някога, много отдавна, хората, населяващи високите Хималаи обединени били в едно кралство. Хималая ленд наричали общността си. А краството си – Тибетското кралство. И един общ крал имали. А обхващала тази територия земите на днешната самостоятелна държава Бутан и на двете автономни области – областта Тибет в китайската НДР и областта Горен Мустанг в Непал.
По-късно, поради ред проблеми с наследяването случили се ред междуособици всякакви. И разпаднало се това голямо Тибетско кралство на няколко мини кралства. Но запазили хората им общите си култура и традиции.
Дори тук, в лоното на будизма, проповядващ единствено мир и доброта, успявали да водят поданиците войни. И падали поетапно исторически отделните кралства под чуждо влияние. Единствено жителите на днешен Бутан успели да запазят кралството си. И просперира и до днес под управлението на сина на любимия им крал.
Една от многото войни довела до обособяване на една част от старото Тибетско кралство като автономна област на Китайската народнодемократична република. Останало до днес единствено наименованието й, Тибет. Още през 50-тте години на миналия век навлязли китайските войници с тежкото си въоръжение. И така не били многобройни жителите на будисткото кралство. А и с оръжия не предвидили да се запасят. Та, набързо преминало почти пълното елиминиране на жители и монаси. Унищожили и многовековните храмове. Изгорили книгите. Избягали тези от монасите, които успели да се спасят, в съседните Бутан и Мустанг. Постепенно се завърнали част от жителите. Приобщили се към оцелелите и започнали наново да градят живота на предците си в рамките на автономната вече комунистическа област. Възстановили и някои от манастирите. Не съм била там и няма да коментирам дали само комерсиалния интерес от туристическите посещения останал, както съм чувала. Дано да не е. Дано успеят новите хора да върнат традициите на старите.
Територията на днешната област Горен Мустанг успяла да просъществува като кралство Ло значително по-дълго от това, претопено в автономната област Тибет.
Дълги векове съществували поданиците на краля на Ло. Множество селища и манастири построили. И макар и независимо кралство, успели да съхранят хората му тясната връзка в езика и културата с останалите кралства на големия Тибет.
А в периода от 15-ти до 17-ти век изключителна сила придобило то. Предоставило му стратегическото му местоположение контрол върху търговията между Хималаите и Индия.
Някъде по пътя на множеството войни, в края на 18-ти век кралсто Ло било анексирано от кралство Непал и от 1795 г. станало васално на кралство Непал.
А през 2008 г., когато сюзеренът му променил статута си и от кралство Непал се превърнал в република, приключил кралският период и на Кралство Ло. Престанала да съществува старата монархия на 7 октомври 2008 г. И било извършено това със заповед на правителството на новата република Непал. И се превърнало кралството Ло в амнотомна непалска област, наречена Горен Мустанг.
Не бил желан, нито пък лесен преходът за голяма част от кралските поданици. И въпреки извършения държавнически акт, до скоро продължавали да вярват в монархията си. Не детронирали последния официален крал Джигме Дордже Палбар Биста (1930–2016). Продължили да се обръщат към него с тибетската титла за крал -раджа или гйелпо. И се превърнал той в един от малкото неофициални монарси. И такъв бил до самата си смърт през 2016 година. Именно тогава и осъзнали множеството жители на Ло, че приключила тяхната монархия.
Успял да проследи последният крал на Ло, Джигме Дордже Палбар Биста, родословието си директно до Аме Пал, воинът, основал будисткото кралство през 1380 г. Под негово ръководство била изградена голяма част от столицата на Ло, Ло Мантанг. „Ограден град“ означава името му. И благодарение на откъснатостта от света на цялото кралство съвсем до скоро, успях да го срещна в почти същия вид, какъвто имал от основаването си.
И днес старото будистко Кралство Ло съставлява част от област Мустанг, който се намира в Непал. Заема две трети от областта в горната й, северна част и се нарича Горен Мустанг. Състои се от три селски общини, а именно Lo Manthang, Dalome и Baragung Muktichhetra.
Южната една трета, наречена Долен Мустанг на областта, носи също наименованието Так. Тя пък е родината на народа „Такали“. Говорят те езика Такали. А културата им съчетава тибетски и непалски елементи.
Бившите поданици на Ло, живеещи днес в областта Горен Мустанг, са си етнически тибетци. Говорят наречие на традиционния тибетски език. Езикът им позволява да се разберат напълно с жителите на Тибет. Но никак не им позволява да разберат съседите си от Непал.
Населението на целия окръг Мустанг през 2001 г. било 14 981. За това и сварихме всички селища в Горен Мустанг с жители между 500 и 1000 души.
Севсем до скоро в трудните планини на Хиламаите, които обитават поданиците на Ло, не били прорязани пътища. А това ги запазило в доста сериозна изолация от външния свят. Заради това дори сега видяхме жителите на Горен Мустанг в бита им, живян от предците им. А районът им бил признат от световната общественост като един от най-запазените региони в света. До днес ежедневието им минава основно в набавяне на храна. И никак не е лесно това занимание.
По-голямата част от населението на Мустанг живее близо до река Кали Гандаки, на надморска височина от 2800 до 3900 м. а Тежките метеорологични условия са причина за зимна миграция на голяма част от населението в по-ниските райони на Непал.
Едва през 1992 г. бил отворен Мустанг за външни туристи. И към оскъдното селско стопанство и животновъдството прибавили днес хората му и препитание с туризма и търговията. И са изградили множество хотелчета и къщи за гости. А наскоро и пътища започнали да строят. Та, освен на гърба на коне, или пеша, вече и с високопроходими джипове са достъпни селенията му и забележителностите му.
