Отправихме се в един от дните и към град Хайфа. И на 4 км от центъра му попаднахме в истински рай от красота.
И доколкото предните дни обикаляхме из светите места в Йерусалим и по стъпките на Иисус покрай Галилейското езеро, не можех да се отърва от усещането, че приключваме обиколката си с прототип на райските градини.
Дори името им беше сходно. Бахайските градини(Bahai’s Gardens).
През 2001 година били открити градините. По проект на архитект Фариборс били сътворени. И изградил той 18 тераси. И като зелена река ги спуснал от върха до подножието на хълма Кармел.
И така огромни бяха те, че в цялостен кадър можеха да бъдат хванати от низината. И нали все туристически бързаме, от автобуса се наложи да ги заснема. Та, оттам са отблясъците. От автобусните стъкла.
И не напразна се оказа тази хармонична цветна красота. Всъщност, Бахайските градини представлявали свещен храм на бахаите. Хора, изповядващи религия, която почита красотата и хармонията.
И напълно подчинил проекта си архитект Фариборс на двата основни бахайски закона: „С всяка своя мисъл и действие трябва да създаваш само хармония“ и „Всеки ден трябва да твориш нещо съвършено и да се стремиш към красота“.
И тъй като туристически много бързахме, някак не ни оставиха време да потичаме свободно из градините. Затова си позволявам да публикувам снимка от Уикипедия. Че подобна красота трябва да се споделя, макар и с чужди снимки.
Духовен и административен център на бахайската вяра били днес невероятните градини. А освен това, сред красотата им били положени и тленните останки на основателите на религията – Баб и Бахаулла. И за да запазят вечния им покой, не допускаха домакините посетители в гробниците им.
И множество водни басейни имаше в градините. Нали водата била приемана като свещена живителна сила.

