Виза.
За българските граждани, решили да посетят Гана, е необходима виза. И се снабдявате в родината от почетната консулка в гр. София, ул. „Княз Борис“ 130. Почетната консулка е Мая Василева, помощник ЧСИ на ЧСИ Ренета Милчева. И е изключително любезна и внимателна. Издаването на визата отнема няколко работни дни.
Формулярът за виза се попълва на място, в кантората. Необходимо е да носите 4 броя снимки, трудов договор и извлечение от банковата си сметка, по която постъпва заплатата. Необходим е също сертификат за имунизация срещу жълта треска.
Болести.
Сертификатът за имунизация срещу жълта треска важи вече до края на живота. А болестта е почти напълно овладяна в цяла Африка, но някои държави продължават да изискват сертификат.
Малария. Малария все още си има и е доста опасна болест. Всъщност, при налични лекарства се лекува за три дни. Само че в България няма такива лекарства. За жалост, изпитах това на собствен гръб преди няколко години.
Затова, съветът ми е на първо място да си носите репелент срещу комари. Маларията се пренася от комари и ако не допуснете ухапване, няма причина за притеснения.
Другият вариант е да се закупи „маларон“ от аптеката на граничния ни пункт с Гърция, Промахон. Доставят и с куриер след поръчка по телефон. Той се пие по схема около седмица преди пътуването и дава някаква превенция. Но пък не е така безопасен за здравето. Затова аз наблягам на репелента.
Другото, което вече правя (след прекараната болест) – в момента, в който стъпя в чужда държава с екзотични болести, си купувам лекарство срещу тези болести. Така дори да пипна нещо, поне ще имам необходимото лекарство. Така направих и сега. Закупих си COARTEM (това лекарство ми изпратиха от Нигерия, когато се разболях и от него се излекувах). Продава се без рецепта.
Електрическите контакти са английски тип, така че е добре да си носите адаптор.
Пътищата са един от най-важните фактори при планиране на пътешествие до Гана и изобщо Африка. Има и с асфалтово покритие, но не са много. Основно пътищата са пясъчни и не позволяват да се развива висока скорост. Хубавото е, че „google maps“ отразява доста реално времето за преодоляване на разстоянията. Така че преди да тръгнете, внимателно проверете какво време ще ви е необходимо, за да стигнете от едно до друго място.
За жалост, аз се доверих за това пътуване на туристическа агенция. А нейните представители не си бяха направили труда да проверят разтоянията и времето, което ще ни трябва, за да ги преодолеем. И се стигна до невъзможност да посетим около половината от обещаните обекти. И то доста интересни. Така че дори да пътувате с агенция, проверете времето преди да тръгнете.
За радост, запазих контактите на местният ни водач. А той може да организира пътуване из цяла Централна и Западна Африка, така че за вбъдеще се надявам да пътувам с него.
Друго, за което не се бяха погрижили представителите на нашата агенция, бе да проверят времето на провеждане на интересните събития. И все се оказвахме или три дни по-рано, или половин час по-късно. За повечето съм описала в пътеписа си.
Но за големия вуду празник ще спомена отделно. Провежда се в двореца Манхия на старото кралство Ашанти в град Кумаси два пъти в годината. Единият е на 13 Ноември. А по-големият и зрелищен се провежда на нашата Коледа, на 25 Декември. Имам приятели, които са присъствали и казват, че си заслужава.
Храна има на много места. Основно е готвена. Магазини за хранителни стоки във вида, в който ние ги познаваме, няма. Храна се купува или сурова на пазарите, или се получава сготвена в заведенията. И тук едно предупреждение. Има на доста места много луксозни заведения, в които се предлага богато меню. И наистина всичко беше много вкусно. Само че за нашата 11-членна група един обяд отнемаше около 3 часа. Приготвянето е изключитено бавно. Затова препоръчвам да се насочите към местните заведения. В тях има по-малък избор от ястия, основно вече приготвени. Но обслужването става много по-бързо. А качеството и вкуса на ястията по нищо не отстъпват на луксозните заведения.
Вода само бутилирана.
Хотелите никак не са скъпи. Единична стая в доста добър хотел струваше 25-30 евро с включена добра закуска.
Хигиена. И в заведенията за хранене, и в хотелите беше доста чисто.
Безопасност. Гана се брои за едно от доста развитите икономически африкански държави. Дали заради това, но никъде по никакъв начин не бяхме притеснени от нищо. Напълно спокойно се движехме по улиците и пазарите. Хората бяха усмихнати и дори не ни досаждаха особено в желанието си да си закупим разни стоки.
В общи линии, пътуванео беше доста приятно и го препоръчвам искрено, но или само с местен водач или с добре проверена българска агенция.
А повече подробности може да видите в пътеписа ми.

