След като разгледахме Неапол, качиха се моите другари по пътешествия на фериот и отплаваха за остров Капри. Аз останах. Бях ходила на острова в далечната 2005 година. И като стана въпрос, сетих се за онова пътуване. Едно от първите в пътешественическия ми живот.
Изключително достъпен бе островът. Фериботи пътуваха и от Неапол, и от Соренто. И само на няколко десетки километра от брега отстоеше.
И напълно достатътчно бе еднодневното посещение. Дълъг бе островът 6 kм. А широк едва 2,5 kм. И на нищожната си площ от 10,4 kм2 два града бяха издигнати. Капри , който бе и престанището и Антикапри.
Ние в Капри останахме.
Но, да тръгнем по ред.
Плени ме островът още от палубата на ферибота. Не бях виждала тогава много острови. И потъна погледът ми в амфитеатрално разположените къщи.
Малък бе островът. И тесен. А много желаещите туристи бяха. И затова строги правила въвели бяха местните. Малки автобусчета извозваха брата турист до горната част на острова. Не бе висок той. Най-високата му точка бе едва 589 м. Но на тази малка площ стръмно се преодоляваше. И серпентинест път минахме с бусчетата.
Първи данни за острова дал още древноримският писател и историк Гай Светоний Транквил през 1 в. А разказва той за следи от човешко присъствие от дълбоката древност. Във времената на римската епоха още били открити такива. Разказва Гай Светоний Транквил как при изкопни работи за основите на вилата на Октавиан Август били открити гигантски кости и оръжия от камък. Наредил тогава императорът на показ да бъдат поставени в градината на основната му резиденция.
Построил Октавиан Август храмове, вили, акведукти на острова.
След краха на Западната Римска империя Капри станал доминион на Неапол. Претърпял той множество нападения и грабежи от пирати. Преживял и множество владетели. Италианци, французи, турци, отново французи и най-после италианци.
До началото на Първата световна война островът бил изключително популярен сред богатите. Тук живеел бисексуалният писател Съмърсет Моъм.
Много известни личности и днес имали вили на острова.
Имотите на острова били невероятно скъпи. И за да не бъдат притеснявани собствениците, платили тази немислима цена от тълпите туристи, правило поставили (поне през 2005 година бе така). Да не остават туристите на острова за през нощта. И всички с последния ферибот за деня следваше да напуснем острова. И тогава излизали собствениците на вилите. На спокойствие и хлад. Необезпокоявани се наслаждавали на красотата на острова.
Имаше, рабира се и хотели. Но цената за нощувка бе нещо от типа на няколко хиляди евро. Та, силно следваше да бъде мотивиран някой, за да реши все пак да остане.
Ние не бяхме. И погледахме от високо красотите на острова. И с последния ферибот се прибрахме на брега, гушнали по няколко шишенца лимончело.

