Остров Капри – чуден лимонен остров, от който император Тиберий управлявал Римската империя.

След като разгледахме  Неапол, качиха се моите другари по пътешествия на фериот и отплаваха за остров Капри. Аз останах. Бях ходила на острова в далечната 2005 година. И като стана въпрос, сетих се за онова пътуване. Едно от първите в пътешественическия ми живот.

Изключително достъпен бе островът. Фериботи пътуваха и от Неапол, и от Соренто. И само на няколко десетки километра от брега отстоеше.

И напълно достатътчно бе еднодневното посещение.    Дълъг бе островът  6 kм. А  широк едва 2,5 kм. И на нищожната си площ от 10,4 kм2 два града бяха издигнати. Капри , който бе и престанището и Антикапри.

Ние в Капри останахме.

Но, да тръгнем по ред.

Плени ме островът още от палубата на ферибота. Не бях виждала тогава много острови. И потъна погледът ми в амфитеатрално разположените къщи.

Направих по-късно и снимка от високо. На същите пристанищни къщи.

Малък бе островът. И тесен. А много желаещите туристи бяха. И  затова строги правила въвели бяха местните. Малки автобусчета извозваха брата турист до горната част на острова. Не бе висок той.  Най-високата му  точка бе едва  589 м. Но на тази малка площ стръмно се преодоляваше. И серпентинест път минахме с бусчетата.

И ето ме на остров Капри ( Isola di Capri). Малък, тесен и прекрасен.

Известен бе Капри с лимоните си. И прочутото си лимончело – спиртна напитка, направена от същите тези лимони. И се продаваха навсякъде. Това бяха и най-типичните сувенири от острова. Бутилка лимончело. Или нещо във формата на лимон.

Първи данни за острова дал още древноримският писател и историк Гай Светоний Транквил през 1 в. А разказва той за следи от човешко присъствие от дълбоката древност. Във времената на римската епоха още  били открити такива. Разказва Гай Светоний Транквил как при изкопни работи за основите на вилата на Октавиан Август били открити гигантски кости и оръжия от камък. Наредил тогава императорът на показ да бъдат поставени в градината на основната му резиденция.

Построил  Октавиан Август  храмове, вили, акведукти на острова.

Построил  Октавиан Август  и красиви  градини на острова.

Не останал храм от негово време. Но стигнах до съвременната църква на острова.

Така вълшебен бил островът, че наследникът на Август, Тиберий, построил редица вили на Капри.

И през 27 г. Тиберий се преместил на остров Капри за постоянно. И  управлявал голямата  Римската империя от там до смъртта си през 37 г.

Не така радостно било посещението стотина години по-късно. Изпратил на острова през 182 г. император Комод сестра си Ания Луцила на заточение на Капри. И малко след това тя била екзекутирана.

А днес тълпи туристи вървяха стремитено към главния площад с часовниковата кула.

Леко уединение все още можеше да се намери в страничните улички на острова.

След краха на Западната Римска империя Капри станал доминион на Неапол. Претърпял той  множество нападения и грабежи от пирати. Преживял и множество владетели. Италианци, французи, турци, отново французи и най-после италианци.

До началото на Първата световна война островът бил изключително популярен сред богатите. Тук живеел бисексуалният писател Съмърсет Моъм.

Много известни личности и днес имали вили на острова.

И най-централното място на острова бе площадът, наречен „Долче вита“ – сладък живот. На едно от неговите кафенета следвало да се явят притежателите на вилите  всяка вечер. За да се насладят на хладината на вечерта. А и да покажат на останалите жители на острова доброто си здраве и благоденствие.

Имотите на острова били невероятно скъпи. И  за да не бъдат притеснявани собствениците, платили тази немислима цена от тълпите туристи, правило поставили (поне през 2005 година бе така). Да не остават туристите на острова за през нощта. И всички с последния ферибот за деня следваше да напуснем острова. И тогава излизали собствениците на вилите. На спокойствие и хлад. Необезпокоявани се наслаждавали на красотата на острова.

Имаше, рабира се и хотели. Но цената за нощувка бе нещо от типа на няколко хиляди евро. Та, силно следваше да бъде мотивиран някой, за да реши все пак да остане.

Ние не бяхме. И погледахме от високо красотите на острова. И с последния ферибот се прибрахме на брега, гушнали по няколко шишенца лимончело.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език