По разказите на Колю Попов от Момина баня, Хисаря и с огромна благодарност!
Няма много написано за историята на град Хисаря между времената на Римската империя и падането ни под османско иго. За да бъда честна, писано открих единствено, че между двете империи в чертите на древната римска крепост е съществувало българско селище, сформирано отново покрай благодатните минерални извори. Но така и не намерих писмена информация за наименованието му. За това, че във времената Римската империя градът е започнал като курортно селище на римската аристокрация, наречено Аугусте, четох. Четох също, че през времето на управление на император Диоклециан, той му дал статут на град и своето име и малко по-късно Диоклецианопол станал един от трите големи града в римската провинция Тракия, редом с Филипопол (Пловдив) и Августа Траяна (Стара Загора). А за времето след това писмени източници не открих.
И затова обичам да слушам историята, предавана през поколенията зад стените на къщите. Имах късмета да се запозная с прекрасен човек от квартал Момина баня, град Хисаря. Казва се Колю Попов и е носител на живата история на града. Та, от своите предци му било предадено, че наименоването на това българско селище, образувано в чертите на римския Диоклецианопол след падането на Римската империя, било Топлица, кръстено на топлината на минералната вода, бликаща от многобройните му извори.
И си живели мирно жителите на Топлица, ползвали благините на лечебните си минерални извори. Но настъпили тъмните векове на османското иго над прекрасните ни земи. Дошли турците и в Топлица. Привлечени от минералите извори, прогонили от чертите на римската крепостна стена всичките български жители на селището. Близо до минералните води построили своите къщи, като сформирали ново турско селище около Западната крепостна стена на римския Диоклецианопол. Заради стената и кръстили своето селище Хисар, „крепост“ означава думата на арабски и турски.
Прогонени от домовете си, жителите на българското селище Топлица се пръснали нагоре към полите на Средна гора. И където намирали малко изворче с вода, сформирали около него по няколко къщи. И така заживели на малки махали покрай живителните водни извори.
И пак било добре, но тръгнали турските нашественици да събират данък от раята. Само че не се дали лесно поробените ни предци. Като видели, че идват турските бирници, грабвали жени, деца и добитък и драсвали нагоре в планината. И идвали турците, и намирали празни къщята. Всъщност, не били съвсем празни. Добитъкът подгонвали българите към планината, но житото и другите хранителни запаси не можели да вземат така набързо със себе си. Заради това ги поставяли в огромни делви, а делвите закопавали в земята под къщите и дворовете си, чеизите и други вещи слагали в сандъци, които криели в долапи между гредите на къщите си. За радост, не знаели за това турците и не намирали скромната прехрана на завладяния народ. Само че не се примирили и с невъзможността да събират данъците си. И така, не след дълго, взели решение управниците да сформират две селища, че по-удобно да ги администрират. Така насилствено изселили предците ни от малките им махали в полите на Средна гора и ги заселили на територията на днешните квартали Веригово и Момина баня.
Селото Веригово кръстили Синджирлии, тъй като на синджир им заприличали пръснатите в полите на Средна гора български къщи. Във времената след Освобожднието то било прекръстено на Веригово, а при създаването на град Хисаря било обявено за негов квартал. Постепенно къщите заслизали към града и днес старото село е напълно слято с града. А в старата му част, горе, близо до Средна гора и до днес се вижда как къщиге са построени с лице към града, а от задните дворове има удобен подстъп за бягство в близката гора.
Другото сформирано село, под планината, в края на днешния квартал Момина баня получило наименованието си по-късно от друго.
В него се заселили някога няколко десетки семейства, бягащи от опожарените им къщи след погрома на Чипровското въстание през 1688 г.
За разлика от събратята си, които потърсили спасение в Румъния, Сърбия и Унгария, те се отправили към централната част на България. Натоварили животните с децата и скромното си имущество и превалили Балкана през Троянския път, следвайки старите кервански пътища. Подминали селата Кърнаре и Розино, не им харесало, че част от техните жители били турци. Уморени от дългия път, част от тях примирено останали на припек и завет от планината край село Каравелово. Останалите продължили и дошли до древните стени на Римския Диоклецианопол. Не ги пуснали турските му владетели в чертите на крепостната стена и те спретнали къщята си нагоре, до могилата Стърчи крак, тази над която днес е изграден Кръстът над Момина баня. Местните оприличават могилата на голяма птица, разперила крила над низината. Около клюна й се издига днес големият Кръст, а с крилете си, казват, пази земята българска от беди и предоставя завет на живещите под нея.
Именно преселниците, бежанци от Чипровци, станали неволен кръстник на намиращото се под могилата село. С ножове се биели въстаниците по време на Чипровското въстание, нямало тогава още пушки. Заради това ги кръстили местните турци „кисиджии“, на турската дума за „ножар“. И така постепенно наименованието на селото зазвучало като „Кисилери“. А по-късно било прието на „Хисар Кисилери“. В селото живеели както български, така и турски семейства. А в една от днешните къщи някога били разположени молитвените зали на джамия, към която така и не построили минаре.
Най-вероятно селото Киселери още тогава било оформено като квартал на сформираното турско селище Хисар около западната порта в рамките на крепостната стена, тъй като именно в село Киселери бил разположен някога турският конак, отделен конак не бил построен в Хисар. А след като и името било обединено, най-веротяно били обединени и двете села. Така или иначе, в рамките на селището Хисар в крепостната стена живеели само турци през целия петвековен период на османското владичество по земите ни, докато в Кисилери живеели както български, така и турски семейства.
Когато през 1922 г. на 85 години починал поп Марко, служил като духовен водач на българските семейства, поповете през следващите години започнали да издават документи за раждане на бебета, в които като място на раждане вече вписвали „Хисар Кюселери“. Сторило им се твърде зловещо бремето на старото наименование и го преименували на Кюселери. А дали дошло от „кюсе“, дума, описваща мъж без брада, няма точни сведения.
В края на селото били гробищата, в западния край българските, в източния край турските. Българите наричали турските гробища „чаташки ливади“ , а на бългрските гробища турците казвали „каяджика“, от турската дума за дребни камъни, с които били оградени бългаските гробове.
След Освобождението първоначално селото било преименувано на Хисар Момина баня, това било вписано в свидетелството за раждане на Моят разказвач, Колю Попов, а по-късно било оформено вече като квартал Момина баня към град Хисаря.
За избора на наименоваинето „Момина баня“ има красива легенда, която съм чувала от възрастните хора в града, а е публикувана и на страницата на Община Хисаря.
Третият квартал на град Хисаря, Миромир, е заселен днес с български семейства, изповядващи католическото християнство. Именно такива семейства го създали някога. А историята им започва във времената на Кръстоносните походи, водени из цяла Европа. Именно тогава останали по земите ни кръстоносци и сформирали свои селища на териториите на днешните села Дуванлии, Калояново и Житница. И до днес преобладаващата част от тяхното население изповядва именно католицизма.
А някога част от техните жители разбрали за отделен минерален извор извън чертите на крепостната стена на римския Диоклецианопол и българското селище Топлица. Намирал се той на територията на днешния квартал Миромир. Част от наследниците на кръстоносците, останали в съседство по земите ни, построили къщите си около лечебния извор и така сформирали малко селище. Не ги приели лесно местните, нали от друга вяра били новодомците. Постепенно се стърпяли взаимно, а селището кръстили Даваджово, от „даваджия“, което значело „човек от друга вяра“.
Останали новодошлите, а около минералния извор построили и баня, в която се къпели в лечебните му води. И разказват съвременниците, че до скоро работела тя, но дали заради ремонт, или по друга причина, днес били затворени портите й.
През 1964 година Хисаря бил обявен за град и трите селища Веригово, Момина баня и Миромир били приобщени като негови квартали.
