С много обърки бе съпроводено това пътуване. По вина на изпращащата ме агенция не видях повечето от обещаните забележителности в Гамбия.
За щастие, с добри хора го споделих. И със сходен манталитет и реакция на обърките се случихме. Че поне помежду си безумно се разбирахме. И ни даде това възможност поне с някакви добри спомени от пътуването да останем. А така добре си подходихме, че навсякъде домакините ни за семейство ни приемаха. И така им изглеждахме. Сякаш пътувах аз с двамата си родители. И по височина, и по вид си приличахме. А за погледа на африканците, които много много белите не различаваха, типично семейство си бяхме. Така и се обръщаха към нас с „nice family!“ И все за семеен спомен ни предлагаха да ни снимат. И спряхме да отричаме ние. Към края на пътуването, след всички обърки, наистина като семейство взехме да се чувстваме. Толкова много проблеми трябваше съвместно да решим, че истински семейни съвети си организирахме.
И благодарихме си на изпроводяк за това щастливо стечение на характери и отношение към живота. И благодарение на него, заедно с водача ни успяхме някак по някоя компенсация сами да си сътворим.
И основно от автомобилните прозорци хората и живота в Гамбия наблюдавахме.
И все пак бяхме там. И ги видяхме.
За което благодаря!
Благодаря, че бях!
