Отведе ни автобусът до морската комета. Уморени и пълни с впечатления се натоварихме ние в луксозния й салон.
А когато посред тъмната нощ пристигнах в хотела, ме чакаше полузаспал на стола моят домакин. Посрещна ме с неуморимата си любезност. Намери сили да ме разпита и да се увери, че доволна се връщах от прекрасната разходка.
Изпрати ме и на другата сутрин. Привърши моето рицарско пътешествие. Време беше за полета към родината.
Не спирах да гледам през самолетните стъкла към каменните рицарски градчета. Премислях всяка каменна уличка, всеки спомен за рицарите и доблестните им дела. Благодарих за топлия и невероятно радушен прием. От острова, от хотелския ми домакин, от рицарите. Благодарих за цялото това вълшебно пътешествие.
Благодарих и за това, че добрата ми пътешественическа съдба така вълшебно сътвори първото ми самостоятелно пътуване по света. И след него с по-голяма смелост и нетърпение тръгнах по земите му.
Благодаря! Благодаря, че бях!
