Качихме се в последния ни ден на ферибот. Той щеше да ни откара от вълшебния остров Тира
в архипелага Санторини директно на континента и да акустира на пристанище Атина.
Настаних се на откритата палуба и, зареяла поглед във водите на Егейско море, премислях всички чудесности, които преминаха пред погледа ми в изминалите дни. Сетих се за несъстоялия се залез на остров Тира, Санторини. Сетих се и колко разочаровани бяхме, че нали ни бяха напълнили с очаквания за вълшебността му.
И както си мислех, вдигнах поглед. Смрачаваше се веке и Слънчо бе поел пътя си към другата част на планетата. И изведнъж замрях. Без да искам и непланирано, пред погледа ми се разиграваше Залезът.
Не успях да видя залеза на острова. И ме дари Вселената с най-прекрасния залез в открито море. И така красив и разточителен бе, че имах време да го уловя и между скалите, че да снимам и вълните, обагрени в оранжево.
Вълшебни дни изкарах по кукленските острови на Цикладите! И по най-вълшебния начин приключи това пътешествие.
И за всички прекрасни моменти благодаря!
Благодаря, че бях!
