Прибирах се с наетия автомобил от пещерата Психро.
И стигнах най-отпосле при спътниците ми. На плажа на Франгокастело, при бреговете на Либийско море.
Населен бил районът около Франгокастело още от бронзовата епоха. Открили тук изследователите следи от селища от минойската цивилизация, които датирали към около 1800 – 1450 г. пр.н.е.
А самият замък Франгокастело бил построен от венецианците през 1371 – 1374 г. Множество били пиратските набези по бреговете тогава, и за защита от тях се наложило крепост да издигнат. И наречен бил замъкът „ Замък на Св. Никита“. Взели наименованието от намиращата се в непосредствена близост църква. Не оцеляла до нас църквата. Не оцеляло и името на замъка. Не свикнали с него местните. И го нарекли в народа „Франгокастело“ „замъкът на франките (чужденците)“.
Не го и приели лесно местните. Разказва легенда как живеели в съседно село шестима братя Пацос. Така били против те крепостния строеж, че всяка нощ, придружени от верни съратници, разрушавали изграденото от венецианците през деня. Като в незабравимите стихове на големия ни български поет Димчо Дебелянов, „През деня неуморно изграждам, през нощта безпощадно руша“?!
Заловили венецианците най-после и шестимата братя и безмилостно ги обесили. Това обезверило съратниците им. Изоставили те разрушителните си дейности. И издигнали венецианците замъка. И така добре го изградили, че днес замъкът бил най-добре запазената старина на територията на Крит.
