Лунната долина и среща със Залеза над марсовите полета в пустинята Атакама, Чили.

Настанени в пустинния оазис Сан Педро де Атакама, пътувахме всеки ден на някаква пустинна екскурзия.

Една от тези екскурзии бе целотдневен тур до Лунната долина (Moon Valley).

Но преди да ви отведа натам,  редно е да поговорим за белия цвят на Атакама. Че пясъците бяха жълтеникаво – червени, не ни учуди. Именно това и очаквахме от една пустиня. Впечатли ни също, обаче, бялата покривка. На места така плътна бе тя, че се зачудихме дали пък сняг не е възможно да бъде. И не. Не беше сняг. А сол. И се оказа, че големи части от чилийската пустиня бе покрита с плътен слой от сол.

И ето го и обяснението.

Дъждове падали дори върху едно от най-сухите места на света.  И  лагуни образували. Но  без излаз на море били те. И единственият начин да се отдели падналата от дъжда вода било  изпаряването. И заработвал процеса на огромни естествени солници. Бързо се изпарявала водата от твърде редките дъждове.  И за дълго оставяла след себе си огромни площи, покрити със сол. И се превърнала  Атакама  в обширна солна пустиня.

И тръгнахме в ози ден прекрасен по соления път към солената Лунна долина.

Само на 5 км. от градчето Сан Педро де Атакама  се намираше тя. И велосипеди под наем предлагаха домакините за посещението й. И сигурно би било невероятно романтична подобна разходка. Но времето ни бе ограничено. И тръгнахме натам с туристически бус. На още доста места щеше да ни отведе той през предстоящия ден.

Бързо преодоляхме 5-тте километра и застанахме пред  бялата безбрежност на Лунната долина. Всъщност, не бе особено голяма. Според мащабите на пустиня, разбира се. Само на 500 м в диаметър бяха селенията й. Разположени на 2 250 м надморска височина в Соления планински масив (Cordillera de la sal) на Атакама.

Прилика с повърхността на Луната видяли кръстниците й и дали й това наименование.

Множество назъбени и причудливи форми бе изваяла природата от скалите наоколо. Покрила ги бе солта и възхищавахме се на великолепието на всеобщия им труд.

Една от централните природни скулптури нарекли бяха местните „Трите Марии“. За жалост, отминалото време  е поизтрило спомените ми за причината на наименованието. И въпреки че местната ни водачка самоотвержено се хвърляше в соления пясък и чертаеше с ръце и тяло, единственото, което спомням си от дългия й разказ бе, че Светата дева Мария в различни ситуации виждали в трите скални зъбера.

И не се изчерпваха причудливите релефни форми с тази скулптура.

Пълен бе пейзажът с всякакви скално-солени образувания. И движехме се ние мълчаливо и попивахме с очи бялата красота наоколо.

Ходихме, бродихме в онзи ден и до Залеза пристигнахме.

На лунната повърхност наподобявала Лунната долина в Атакама.

Със залезът, пък ни срещнаха нашите домакини пред друга долина. Нея пък на повърхността на Марс оприличавали. Прочетох по-късно, че след множество изследвания приели учените, че действително на повърхността на Марс наподобявала част от атакамската повърхност.

Покатерихме се чинно на червените скали. И отправихме поглед към пустинната безбрежност. И благодарихме на отиващият си Слънчо за прекрасния ден в пустинята Атакама.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език