То време беше, но някак не ми се искаше още. Уморена бях и визуализирах едно дъхаво капучино, или пресен сок от манго. Изказах гласно мислите си и се оказа, че се въртяли те и в главите на останалите. Влязохме в сука и седнахме в първото изпречило ни се кафене. И бе то доста приятно и напълно съвременно обзаведено. Направи ни добрият барман и капучино, и сок от манго, така че върнах силите си напълно.
Тръгнахме вкупом по пазара и ме лъхна миризма на жасмин. Върна ме рязко в Мароко, навсякъде там ухаеше на жасмин. Ухаеше и тук.
Притеснихме се в началото да не го затворят и него за обедна почивка, но не се случи. Работеха всичките му магазини, само че далеч не бяха така добре уредени както в Доха. Една идея изглеждаха по-занемарени, а и нещо не успяха да ни грабнат с интересна стока.
Повървяхме все пак известно време по тесните сукаци. И явно естествен климатик ще да представляваха, че доста хладно беше на места. Чак с удоволствие излизах на слънчице да се посгрея.
Повървяхме, повървяхме, па решихме да се прибираме. Настанал бе вече стабилен следобед, а имахме път до кораба, така че време беше за наобратно. Решихме първо все пак да мръднем за малко в обратна посока от спирката. И мръднахме, а насреща ни се извисиха няколко високи и нови сгради. Отново бяха бели те и отново много зеленина растеше покрай тях.
А когато тръгнахме да се връщаме към спирката, падна Веси лошо и си изкълчи крака. Мигом долетяха от някъде двама арабски мъже. Ние още не успяхме да разберем какво се случва, а те вече я бяха вдигнали. Оказа се по-късно, че за щастие, нямаше счупено, но пътешествието ни едва започваше, трудно щеше да е с ранен крак. Още повече забързахме към кораба, поне лед можехме да му сложим. Утрешният ден бе отреден да прекарваме в море, така че щеше да му даде почивка, пък дано се възстанови нататък.
Така или иначе, качихме се в буса и се върнахме на кораба. А по-късно прочетох малко за историята на Бахрейн.
