Несебър – приказна разходка по улиците на Месамбрия Понтика

Несебър – една от прекрасните забележителности на България.

 

Няма да забравя първата си среща с Несебър. Така бях запленена от древните му църкви и възрожденски къщи, че обикалях и не вярвах, че мястото е реално.

А то си беше напълно реално. Съвременен наследник на древната Месамбрия Понтика.

Съвременният град се е разпрострял далеч извън границите на древнито селище. Новите жилищни сгради пълзят нагоре след моста. А старата част си стои от векове на полуострова, вдаден в морето.

И неизменно от години посреща посетителите старата мелница, издигната на моста през 18 век.

Мостът, свързващ стария с новия град.

А на самия вход към полуострова се извисява паметник на св. Николай.

Веднага след него са останките от старата римска стена на града. През своеобразна порта между тях влиза добрият турист в съвременният древен град.

Наред с другите руини, при входа на града останали и част от стените на късноантичната православна църква „Света Богородица Елеуса“ (Умиление). Построена  през първата половина на V век, църквата се споменава в историческите извори  до XIV век, когато е била част от манастирски комплекс.

Църквата била  трикорабна, с три апсиди и нартекс. Внушителни били размерите й –  28 метра  дължина и  18 метра в ширина.  Двата странични кораба имали по още две по-малки апсиди- на север и на юг. С годините северният и част от централния кораб  пропаднали в морето. А в притвора на църквата са запазени засводени гробници.

Останала църквата от онези древни времена, в които  градът станал част от Римската империя. Случило се това  през I век, когато през 72 г. пр.н.е. градът бил завзет без никаква съпротива от римляните.

Градът  тогава носел името  Месемврия. Поради липса на битка, непокътнати останали крепостните му  стени и големите обществени сгради. Непокътнато останало и положението му на важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. Продължило и  сеченето на  собствени бронзови монети.

Още по-голямо значение придобил черноморският град след преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия. Започнало строителството на нови християнски храмове – базилики. Изградени били нови крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.

Всичко това било извършено от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи.

По подопие на Константинопол, св. София била кръстена и Централната църква на Месемврия.

Църквата „Света София“, или както я наричат жителите  „Старата митрополия“ е разположена на предполагаемия стар център на града. Представлява  „трикорабна базилика с една полукръгла апсида, тристенна отвън, с нартекс и атрий (вътрешен двор) и с  дължина 25,5 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под  бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Вдясно от апсидата бил вграден мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм; падналата мазилка открива проникновен вопъл към бъдните поколения: „И викът ми нека стигне до теб!““

Базиликата била построена непосредствено след Халкедонския събор през 451 година, когато Тракийския диоцез (административна единица, обхаващала югоизточните части на Балканския полуостров, с административно седалище във Филипополис) преминал под юрисдикцията на константинополския патриарх.

През VI век църквата била  разрушена от аварите. По-късно, през  VII век била  възстановена. И през Средновековието изпълнявала ролята на  катедрален храм на Месемврийската епархия.

Заобиколена е днес средновековната църква с възрожденските къщи на стария Несебър. Голяма част от тях са превърнати днес в магазини за сувенири и изящните произведения на несебърските майстори.

Стои си на стария мегдан и старата чешма.

Прекрасно съчетание е Несебър. Съчетание на Средновековие и Възраждане.

Още от средновековната крепостна стена въвежда в града  калдаръмена уличка. Обрамчена  от стари възрожденски къщи.

Така запазени са старите къщи, че напук на многото туристи, сякаш преминах през вълшебен времеви портал и заживях с вибрациите на отминалите времена.

Чух клюките на съседките от надвесените чардаци.  Би камбаната на часовниковата кула. Коне затрополиха по калдаръма.

И сякаш нарочно да ме върне в реалността, в една от старите къщи открих заведение за коктейли „При Майкъл“. И нов портал ми предстоеше. От реалността към нова приказка.

Влязох в стара възрожденска къща, а попаднах в истинска пещера. Дотам беше истинска, че сълзеше по сталагмитите й пещерна роса. Нямаше по-добър начин да почина от лятната топлина сред хладината на пещерното  вълшебство и да се разхладя с чаша вкусен коктейл.

Малко встрани се извисяваше гордата осанка на Църквата „Христос Пантократор“ (Вседържател).

Една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, църквата била построена през XIII-XIV век.

„Църквата е правоъгълна по план, с размери 15,95 Х 6,70 м, с два входа – на запад и на юг. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън.

По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли – символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога“.

Днес църквата е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

И друга църква се крие в стария Несебър. Макар  и не толкова голяма, но наречена „Новата Митрополия“.

Църквата „Свети Стефан“ „е изградена в периода XI-XIII век. В XVI век тя е удължена на запад, а в XVIII век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли.

Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /ХІІІ и XIV в./ декоративни глазирани панички.

Първоначално църквата е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в „Свети Стефан“. Затова и тематично стенописите са свърза      ни с живота на Божията майка.

Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса – 1599 година.

Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшния съд“ в традиционна за времето си иконография.

В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Иконостасът е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за XVI в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена „Дейзис“, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона. Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. „Лале“. Владишкият трон и амвонът /XVIII в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.

Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата „Св. Стефан“ е един от най-значителните паметници на българското културно наследство.“

Днес църквата е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

Още три православни църкви   останали в Несебър от стари времена. Всяка една от тях също е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

Църквата „Свети Йоан Алитургетос“ или „Свети Иван Неосветени“ била построена през XIII-XIV век.

Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името ѝ – „алитургетос“ е „неосветен“ на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения.

„Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България.

Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със стройни ниши и елегантни аркатури“.

Църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил“  била построена през 13 век. „Тя е еднокорабна, кръстокуполна, с притвор. Размерите ѝ са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена на църквата. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора.

На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната ѝ украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички“, а под тях пространствата са изпълнени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички“.

Църквата „Света Параскева“. Еднокорабна базилика, датираща от XIII-XIV в.

„ Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Украсата по фасадата ѝ е в керамопластичен стил. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. – са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.

Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора. Покривната ѝ конструкция не се е съхранила. Предполага се, че е била куполна. Вероятно над нартекса е имало камбанария. Сегашният ѝ покрив е строен по-късно“.

И Археологически музей си има градът.

Създаден през 1956 год., първоначално музеят се помещавал в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си, строена специално, сграда, се преместил през 1994 год.

Днес в него може да се види  експозицията „Несебър през вековете”, „в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър“.

55

Безкрайно мога да се разхождам из уличките на стария Несебър. Не ми омръзва, независимо от броя на посещенията ми.

И неизменно завършвам средновековно-възрожденската си обиколка на съвременния бряг. Брегът на Черното море. С прекрасните пешеходни алеи и китните крайбрежни ресторанти.

Загледах се в безкрая на морето. От преди три хиляди години на този бряг е имало селище. И цели три хиляди години морето носи своите вълни насам. А колко дълго ги е носело преди това?! За да стигне до днешния курортен град. С големите паркинги и детски площадки на брега.

Нямаше как да не поровя в историята.

Началото й е там някъде, в древността. Днес учените намерили доказателства за заселване на полуострова в края на бронзовата ера.

„Мелсамбрия“ го нарекли траките. „Градът на Мелса“, легендарният основател на селището. Мелсамбрия имало две удобни пристанища – южно и северно. До днес археолозите намират множество останки от древни плавателни съдове.

Мелсамбрия била и родното рождено място на  легендарния автор на басни от тракийски произход Езоп, роден  около 620 г. пр.н.е.

В края на VI век пр.н.е. пристигнали тук първите елински заселници,  по произход дорийци. Градът постепенно се разрастнал. Построени  били  храмове, училище и театър, оформили се жилищни квартали. Масивна крепостна стена оградила древния град.

Дори собствени монети започнала да сече Месамбрия около 440 г. пр.н.е. От тогава датират и първите изсечени златни монети. А били нужни те за добрите търговски отношения на града с полисите на Черно, Егейско и Средиземно море.

Последвал онзи римски период, през който Месамбрия станала доброволно  част от голямата Римска империя.

През 812 г. кан ювиги Крум  завладял след  щурм града и го направил част от българската държава. В него се заселили славяни и българи. Славяните го нарекли Несебър. И останал градът български за   дълъг период от време.

През XII и XIII в. градът развил активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Градът имал значителна роля в политическата история на България и Византия по времето, когато на трона били българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. Тогава Несебър поддържал активни търговски връзки с Константинопол,  Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник.

Последвали почти 40 години византийско владичество. И отново  Несебър влязъл в пределите на българската държава през 1304 г., по времето на цар Теодор Светослав.

А значим разцвет  претърпял  по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. рицарите на граф Амедео ди Савоя и превзели Несебър. А по-късно го преотстъпили на византийския император.

Не подминали града и тъмните векове на османско иго. За първи път градът бил нападнат и разрушен от турците  през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя се случило през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

За щастие, дори в тези тъмни времена не секнали икономическият и културният живот в града. Пристанището на Несебър продължило да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществували чак до XVIII – XIX век.

Паисий Хилендарски споменал града през 1762 година в своята „История славянобългарска“, като го нарекъл Замория.

На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър бил превзет от руските войски и върнат в пределите на родината ни.

Междувременно градът бил населен с гърци. До там бил голям броят им, че при създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не бил включен в нейната територия. Оказало се, че повечето православни в града били не българи, а  гърци.

В нашите мирни времена градът получил официалното си име Несебър през 1930 г.

През 1956 г. бил обявен за архитектурен и археологически резерват. А през 1983 г. културните паметници в града били прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

И днес можем просто да се разходим по невероятните му улици. Да спрем за снимка пред средновековните му църкви. И да седнем на вечеря в приятните крайбрежни заведения.

И да напуснем града чак при залез слънце. Когато Слънчо слиза в морето.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език