Несебър – една от прекрасните забележителности на България.
Няма да забравя първата си среща с Несебър. Така бях запленена от древните му църкви и възрожденски къщи, че обикалях и не вярвах, че мястото е реално.
А то си беше напълно реално. Съвременен наследник на древната Месамбрия Понтика.
Съвременният град се е разпрострял далеч извън границите на древнито селище. Новите жилищни сгради пълзят нагоре след моста. А старата част си стои от векове на полуострова, вдаден в морето.
Наред с другите руини, при входа на града останали и част от стените на късноантичната православна църква „Света Богородица Елеуса“ (Умиление). Построена през първата половина на V век, църквата се споменава в историческите извори до XIV век, когато е била част от манастирски комплекс.
Църквата била трикорабна, с три апсиди и нартекс. Внушителни били размерите й – 28 метра дължина и 18 метра в ширина. Двата странични кораба имали по още две по-малки апсиди- на север и на юг. С годините северният и част от централния кораб пропаднали в морето. А в притвора на църквата са запазени засводени гробници.
Останала църквата от онези древни времена, в които градът станал част от Римската империя. Случило се това през I век, когато през 72 г. пр.н.е. градът бил завзет без никаква съпротива от римляните.
Градът тогава носел името Месемврия. Поради липса на битка, непокътнати останали крепостните му стени и големите обществени сгради. Непокътнато останало и положението му на важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. Продължило и сеченето на собствени бронзови монети.
Още по-голямо значение придобил черноморският град след преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия. Започнало строителството на нови християнски храмове – базилики. Изградени били нови крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.
Всичко това било извършено от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи.
По подопие на Константинопол, св. София била кръстена и Централната църква на Месемврия.
Църквата „Света София“, или както я наричат жителите „Старата митрополия“ е разположена на предполагаемия стар център на града. Представлява „трикорабна базилика с една полукръгла апсида, тристенна отвън, с нартекс и атрий (вътрешен двор) и с дължина 25,5 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Вдясно от апсидата бил вграден мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм; падналата мазилка открива проникновен вопъл към бъдните поколения: „И викът ми нека стигне до теб!““
Базиликата била построена непосредствено след Халкедонския събор през 451 година, когато Тракийския диоцез (административна единица, обхаващала югоизточните части на Балканския полуостров, с административно седалище във Филипополис) преминал под юрисдикцията на константинополския патриарх.
През VI век църквата била разрушена от аварите. По-късно, през VII век била възстановена. И през Средновековието изпълнявала ролята на катедрален храм на Месемврийската епархия.
И сякаш нарочно да ме върне в реалността, в една от старите къщи открих заведение за коктейли „При Майкъл“. И нов портал ми предстоеше. От реалността към нова приказка.
Влязох в стара възрожденска къща, а попаднах в истинска пещера. Дотам беше истинска, че сълзеше по сталагмитите й пещерна роса. Нямаше по-добър начин да почина от лятната топлина сред хладината на пещерното вълшебство и да се разхладя с чаша вкусен коктейл.
Малко встрани се извисяваше гордата осанка на Църквата „Христос Пантократор“ (Вседържател).
Една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, църквата била построена през XIII-XIV век.
„Църквата е правоъгълна по план, с размери 15,95 Х 6,70 м, с два входа – на запад и на юг. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън.
По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли – символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога“.
Днес църквата е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.
И друга църква се крие в стария Несебър. Макар и не толкова голяма, но наречена „Новата Митрополия“.
Църквата „Свети Стефан“ „е изградена в периода XI-XIII век. В XVI век тя е удължена на запад, а в XVIII век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли.
Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /ХІІІ и XIV в./ декоративни глазирани панички.
Първоначално църквата е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в „Свети Стефан“. Затова и тематично стенописите са свърза ни с живота на Божията майка.
Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса – 1599 година.
Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшния съд“ в традиционна за времето си иконография.
В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Иконостасът е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за XVI в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена „Дейзис“, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона. Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. „Лале“. Владишкият трон и амвонът /XVIII в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.
Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата „Св. Стефан“ е един от най-значителните паметници на българското културно наследство.“
Днес църквата е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.
Още три православни църкви останали в Несебър от стари времена. Всяка една от тях също е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.
Църквата „Свети Йоан Алитургетос“ или „Свети Иван Неосветени“ била построена през XIII-XIV век.
Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името ѝ – „алитургетос“ е „неосветен“ на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения.
„Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България.
Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със стройни ниши и елегантни аркатури“.
Църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил“ била построена през 13 век. „Тя е еднокорабна, кръстокуполна, с притвор. Размерите ѝ са 13,90 Х 5,30 метра. Църквата е завършвала с широк купол, а на запад е имало четвъртита кула, която се е издигала над притвора. Каменната стълбичка, която е водела към нея, е скрита в западната стена на църквата. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора.
На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната ѝ украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички“, а под тях пространствата са изпълнени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички“.
Църквата „Света Параскева“. Еднокорабна базилика, датираща от XIII-XIV в.
„ Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Украсата по фасадата ѝ е в керамопластичен стил. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. – са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.
Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора. Покривната ѝ конструкция не се е съхранила. Предполага се, че е била куполна. Вероятно над нартекса е имало камбанария. Сегашният ѝ покрив е строен по-късно“.
И Археологически музей си има градът.
Създаден през 1956 год., първоначално музеят се помещавал в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си, строена специално, сграда, се преместил през 1994 год.
Днес в него може да се види експозицията „Несебър през вековете”, „в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър“.

Нямаше как да не поровя в историята.
Началото й е там някъде, в древността. Днес учените намерили доказателства за заселване на полуострова в края на бронзовата ера.
„Мелсамбрия“ го нарекли траките. „Градът на Мелса“, легендарният основател на селището. Мелсамбрия имало две удобни пристанища – южно и северно. До днес археолозите намират множество останки от древни плавателни съдове.
Мелсамбрия била и родното рождено място на легендарния автор на басни от тракийски произход Езоп, роден около 620 г. пр.н.е.
В края на VI век пр.н.е. пристигнали тук първите елински заселници, по произход дорийци. Градът постепенно се разрастнал. Построени били храмове, училище и театър, оформили се жилищни квартали. Масивна крепостна стена оградила древния град.
Дори собствени монети започнала да сече Месамбрия около 440 г. пр.н.е. От тогава датират и първите изсечени златни монети. А били нужни те за добрите търговски отношения на града с полисите на Черно, Егейско и Средиземно море.
Последвал онзи римски период, през който Месамбрия станала доброволно част от голямата Римска империя.
През 812 г. кан ювиги Крум завладял след щурм града и го направил част от българската държава. В него се заселили славяни и българи. Славяните го нарекли Несебър. И останал градът български за дълъг период от време.
През XII и XIII в. градът развил активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Градът имал значителна роля в политическата история на България и Византия по времето, когато на трона били българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. Тогава Несебър поддържал активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник.
Последвали почти 40 години византийско владичество. И отново Несебър влязъл в пределите на българската държава през 1304 г., по времето на цар Теодор Светослав.
А значим разцвет претърпял по времето на цар Иван Александър.
През 1366 г. рицарите на граф Амедео ди Савоя и превзели Несебър. А по-късно го преотстъпили на византийския император.
Не подминали града и тъмните векове на османско иго. За първи път градът бил нападнат и разрушен от турците през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя се случило през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
За щастие, дори в тези тъмни времена не секнали икономическият и културният живот в града. Пристанището на Несебър продължило да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществували чак до XVIII – XIX век.
Паисий Хилендарски споменал града през 1762 година в своята „История славянобългарска“, като го нарекъл Замория.
На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър бил превзет от руските войски и върнат в пределите на родината ни.
Междувременно градът бил населен с гърци. До там бил голям броят им, че при създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не бил включен в нейната територия. Оказало се, че повечето православни в града били не българи, а гърци.
В нашите мирни времена градът получил официалното си име Несебър през 1930 г.
През 1956 г. бил обявен за архитектурен и археологически резерват. А през 1983 г. културните паметници в града били прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
И днес можем просто да се разходим по невероятните му улици. Да спрем за снимка пред средновековните му църкви. И да седнем на вечеря в приятните крайбрежни заведения.
И да напуснем града чак при залез слънце. Когато Слънчо слиза в морето.

