Вече разбрахме, че доброто здраве е равновесие на енергиите и дошите в тялото ни.
А сега ще си поговорим за Имунитета.
И за да го разберем, ще се отправим на пътешествие към най-вътрешната част на тялото ни. Ще погостуваме на най-малките си клетки и ще се помъчим да разберем как действат те. Нали именно от милиони мънички клетки сме създадени. И благодарение на невероятното чудо, което ги държи в ред, те изпълняват своята мъничка задача. И така ни държат здрави и ни позволяват да живеем щастливия си живот.
Както нашето тяло се управлява от интелекта ни, така и малката клетка има свой интелект. Само дето е значително по-слаб от този на цялото същество, чиято част е тя самата. Нейният интелект стига само за изпълнение на нейните си функции. И тя може да разпознае своята храна, когато дойде във вид на аминокиселини след смилане на общата храна, знае как да я усвои и знае как да я изпрати по веригата за общото благо. При това тази информация е закодирана в ДНК, тъй като тя не може да мисли самостоятелно и само изпълнява отреденото й.
От погледа на голямото същество, нашите емоции и осъзнатост за живота ни карат да действаме по определен начин в битието си. И ако ние нямаме правилно взаимодействие с околния свят, този модел започва да оказва натиск и върху клетката. И идва момент, в който се чупи бариерата и клетката също започва да не върши качествено своята работа. Клетката започва да работи неправилно, така, както не работи правилно голямото същество. И ето, това е моментът, когато навлиза болестта.
Въпреки че не всички го осъзнават, обмяната на веществата в нашия организъм зависи не само от приетата от нас храна, а и от това как ние се отнасяме с външния свят. Когато човек има сгрешена представа за света и общува по неправилен начин с него, това създава у него неправилни желания. Болестта идва от неяснотата, от непознаването на външия свят и позицията на конкретния човек в него.
Именно заради това при болест трябва да променим не само храненето си, но и отношението си към света.
Основния враг на доброто здраве е киселинната среда.
Когато има повишена киселинност в организма, мембраната на клетката също става киселинна и позволява преминаване на вирус. Това става, защото в киселинната среда клетката губи своята способност да разпознава врага.
Ако всичко със средата е наред и мембраната на клетката е здрава, вирусът няма да успее да премине. Тогава той, вирусът, просто ще си циркулира в кръвта и няма да създава проблем на тялото.
А качеството и характеристиката на средата в нашия организъм се влияе освен от храната, също и от нашето състояние. Което пък се формира от отношението ни към околния свят.
И за да се пребори организма с дадено неразположение, трябва да се обърне средата в него на алкална. И отново, освен с храната, това се постига и с чисто съзнание, сатва съзнание. Също с правилна ценностна система, която пък предпазва от възникване на страх за живота. Наличието им освен че преборва всяка болест, също предпазва и от възникване на болест.
При това не бива да забравяме, че финото ни тяло има много по-мощно влияние от грубото. Или, на простоцарски казано, психиката ни оказва много по-силно влияние върху нашето здраве, отколкото тялото ни.
И затова е така необходимо да поддържаме състоянието на покой.
То хубаво, ама как да стане? Така въкликвах и аз до неотдавна. Не казвам, че съм постигнала все още този покой, но определено успях да премахна голяма част от смутителите му.
Един от тях е сравнителната степен, за която вече говорихме. Не е нужно сравнение с никого. Ние сме създадени, значи и от нас има нужда. Създадени сме такива, каквито сме и в този си индивидуален вид допълваме хармонията на общото. Затова по-добре да използваме енергията си да благодарим за това, което имаме, отколкото за да се сравняваме и да оплакваме това, което нямаме. Благодарността само ще увеличава нашата енергия. Сравняването и оплакването, напротив, все повече ще я отнемат.
Друг основен губител на покоя ни са претенциите и изискванията към другите.
Юри ни напомни древна мъдрост: „Намалете претенциите към другите и ще си решите проблемите“.
И това е. Толкова е просто! Защо имаме изобщо претенции към другите? Защо смятаме, че някой за нещо ни е длъжен? Защо очакваме, че след като ние нещо сме направили, другите трябва да отговорят по някакъв, очакван от нас, начин?
Зад претенциите към другите стои егото. А то, пустото, е погубило не една душа. То е и самостоятелен губител на нашия покой. Кому е нужно? Какво повече ни трябва от спокоен и здрав живот? Да го пуснем да си ходи и да си живеем в мир и хармония.
Отново Юри ни подсказа универсалното средство за лечение на егото – благотворителността. Всеки ден, всяка секунда на земята ние непрекъснато взимаме чужди неща. Взимаме храна, взимаме вода, взимаме слънце, взимаме въздух. И всичко това ни се дава, за да живеем и да съществуваме. И след като го осъзнаем и благодарим, е хубаво ние от своя страна на дадем. Именно благотворителността ни помага да разберем колко много всъщност имаме и да намалим претенциите си.
От личен опит установих, че друг основен губител на нашия покой е непрекъснатото мрънкане и изразяване на недоволство. Да, не всичко в ежедневието ни е идеално. Понякога ни е топло, друг път студено. Неудобен ни е стола, гладни сме в неподходящо време. Както се казваше в онази детска приказка „ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“. Само дето като изразяваме непрекъснато оплакванията си, насищаме аурата около нас със собствения си негативизъм. Освен че заливаме с него и околните, разбира се.
Ако вместо да хабим енергията си винаги и непременно да отбелязваме какво точно не ни е наред, я впрегнем към решаване на едно от нещата, което ни носи дискомфорт, ще си спестим цели планини негативизъм. Ако ли пък нещо не успеем да премахнем, пред нас има два пътя – да го приемем, или да го отстраним. Решението зависи от нас. Но трябва да бъде взето.
Това успях да сътворя със себе си. И, повярвайте ми, работи! Не само че работи, а направи живота ми значително по-спокоен. Като се обръщам назад в годините на непрекъснати сравнения и оплаквания не мога да си обясня защо съм похабила такова количество енергия.
А е толкова просто! Има дискомфорт, действай. Промени, приеми, или се отстрани. Ама наистина е просто! Пробвайте и ще се уверите сами.
Само да се говори за даден проблем, без да се решава, е напълно изгубено време и енергия. И никога не е вярно основното мрънкане „Ама аз няма какво да направя“. Промени, приеми, или се отстрани. Щом „няма какво да направя“, значи преминаваме към следващите две стъпки – приеми, или се отстрани. И ще видите, че нищо не е така важно, че да си заслужава да стои в живота ви и да черпи енергията ви.
Няма да забравя прочетеното още като ученичка в една от историческите книги за миналото ни. В разговор цар Иван Шишман повтаря до безкрай пред патриарх Евтимий каква грешка е допуснал, за да падне българското царство. И отговаря му мъдрият човек „Твоята грешка може да стане съдбовна, ако продължиш да я мъдриш“. Потресоха тези слова детското ми съзнание. Като с ток ме пронизаха. Каквото и да сме направили, всичко подлежи на поправка. Но ако само мислим каква е страшна бедата, а не извършваме никакви действия за отстраняването й, тя наистина ще ни превземе и ще се превърне в съдбовна.
И така, спокойствието е едно от изключително важните обстоятелства за добрия имунитет!
Друго, също много важно, е доброто храносмилане, съответно приемането на добра храна.
А доброто храносмилане може да бъде нарушено. Случва се храносмилателният ни огън да бъде отслабен. И всеки път, когато почувстваме отслабването му, следва да се погрижим за възстановяване на силата му.
А се познава отслабването основно по нововъзникналото чувство на тежест в стомаха. Особено ако не е обичайно за вас, или е получено без да бъде подадено на органима обилна, или по принцип тежкосмилаема храна.
Другият важен индикатор е неприятния вид и миризма на изпражненията. Нали помните, при здрав стомах и добро храносмилане изпражненията не са зловонни.
Във всеки такъв момент следва да се премине към гладуване, или моно диета.
Само че гладуването Аюрведа препоръчва единствено за Кафа доша. Както каза Юри, кафа може да си гладува колкото си иска.
Не е никак препоръчително гладуването, обаче, за Вата и Пита.
Гладуването усилва огъня и изсушаващата му сила не действа никак добре на Вата.
А Пита и без друго си има много огън, така че допълнително усилване не й е нужно.
За представителите на Вата и Пита, както и за онези от Кафа, които не желаят да гладуват, за възстановяване на храносмилателния огън се препоръчва провеждане на няколко разтоварващи дни, по време на които следва да се приема само вода и кичри ( кичари).
Как се приготвя кичри.
Смесват се Мумг дал боб и ориз басмати. Пропорцията може да е 1: 1, или 1:2 ( тази препоръча Юри). Без да се накисват, се варят заедно във вода. При това 1 част от сместа се вари в 6 части вода. При варенето се образува доста пяна. И след като се премахне напълно тя, се добавят подправките. При това в този случай те не се пържат в загрято масло, а се слагат направо във водата.
Подправките са равни части кимион, кориндър, куркума, резене и пресен джинджифил. След като се добавят, сместта се оставя на много тих огън, за да може зърната хубаво да се разварят и да се получи каша. Малко преди да стане на каша се прибавя малко сол. А след като придобие вече кашестия вид, към ястието се прибавя 1 супена лъжица гхи.
И с това се храни организма в рамките на 3, 5, или 7 дена. Хубаво е на едно хранене да се приема по една чаена чаша кичри. А храненията да бъдат 2 до 3 пъти на ден и да се извършват много, много бавно. Между храненията може да се приема много вода и билков чай.
Смисълът на тази процедура е като се ограничи храната, която се внася в организма, да му дадем възможност да използва силите си за възстановянате на храносмилателния ни огън. И затова е чудесно кичри, защото комбинацията между продуктите му е много силна откъм ресурс. И организмът хем се справя с нея, хем не стои гладен, хем позволява и на огъня да се усили.
Отново продължителността всеки ще избере сам. Затова е хубаво да се знае, че на 3-ия ден вече има резултат от прочистването. А на 5-ия се постига желаната промяна. Тя пък се изразява в стабилизиране на стомашно – чревния тракт и във възстановяване на храносмилателния ни огън. А като бонус и ставите престават да скърцат.
И да разгледаме някои от неприятните болести.
Тумори и рак се получават при преобладаваща кафа. А кафа се активира от сладки, прекалено кисели и солени храни. За да се преборят тези неприятности, трябва да се махнат кафаобразуващите храни. А това са освен всички консервирани, пакетирани и прекалено обработени храни, също месото и ядките. Трябва да се премахнат и плодовете в големи количества, тъй като носят прекалена сладост. А също и млечните продукти, защото те съдържат хормона на растежа. А той пък храни всички клетки, включително и лошите в случай на болест.
Кафа доша обитава стомаха и горната част на тялото.
Причината за настинка, например, се крие в задръстените синуси. И канелата е най-добрият ни помощник в този случай. Тя загрява и втечнява тези полепнали по синусите секрети, а горчивината й ги отлепя от тях. И така те се откашлят.
Отново да напомня да не се приема канелата с кисело мляко. За най-добър резултат е хубаво канелата да се приема като чай.
Много добро въздействие при настинка има и друг чай. В 1 л вода се прибавят по 10 зърна карамфил, кардамом, джинджифил. Сместа се вари, докато изври наполовина. След това се добавя 50 мл мляко, защото то подпомага усвояването на подправките.
Настинките са силно характерни за неустойчивите пролетен и есенен сезони. И Аюрведа обяснява това с активирането на елемента въздух, който предвижва топлото към студено и обратно. Именно заради активността на въздуха, който носи движението и промяната в себе си, в тези преходни сезони се активират хроничните заболявания. Нещо старо, което е заспало, се събужда и започва да се движи.
Затова следва да оставим в лятото така прекрасните разхладителни салати от краставици, маруля, рукола и всякакви други зеленолистни зеленчуци. И е време да преминем към салати от загряващите цвекло, моркови, репи.
И ето прекрасно обяснение на извечното правило да се храним със сезонни храни. Всесилна в мъдростта си, Природата ни подава именно тези зеленчуци в преходните сезони. Именно морковите, цвеклото и репите са първите зеленчуци, които се появяват през пролетта. Те са в силата си и в есенния сезон. А летните месеци са изместени от доматите, марулите и всякакви листни зеленчуци. Така че колкото и да ни блазнят парниковите марули и домати в ранната пролет, е разумно да ги оставим за разгара на лятото.
Когато имаме завишена температура, трябва да търсим стипчиви и горчиви чайове, защото те имат охлаждащо действие. Така се активират охлаждащите сили на вата – въздух.
Непоносимост към глутен.
Глутенът е вторичен протеин. Получава се от свързването на два протеина. А те се свързват с вода. Затова в суровото зърно няма глутен. И дори хора, които имат непоносимост към него, могат да консумират покълнали зърна.
Житото има сладък вкус. А смляно на брашно, или счукано на грис, например, придобива вече сладък и стипчив.
Не бива да се забравя също, че непоносимостта към глутен идва от химическите елементи в храната, а не от самия глутен. И от натрупване на количество от храни, съдържащи глутен.
Хубаво е да се ограничава и количеството на брашното и нишестето. А причина за това е обстоятелството, че и двете в същността си са лепило. А не е добре да има много от тях по червата.
Именно защото нишестето с вода създава лепило, е хубаво добре да се измиват нишестените варива.
