Остров Скиатос – по плажовете от мюзикъла „Mamma Mia“.

Благодарих на остров Скопелос за вълшебно прекараното време. Благодарих и на гръцкия ми домакин Костас за всичките му  благини. И се качих рано сутринта на следващия ферибот, за остров Скиатос. Нали по пътя на героите от мюзикъла „Mamma Mia“ бях тръгнала, а част от сцените били заснети на този остров.

И по изпитания вече гръцки сценарий остров-ферибот-остров, пристигнах на остров Скиатос,  най-западният остров от групата острови на Северните Споради.

И отново се бе намесила добрата ми пътешественическа орисница. Доста скъпи бяха местата за настаняване в Скиатос. Бях открила  само едно  напълно прилично по цена място и него  резервирах. А мистерията на ниската цена  се разбули почти веднага след пристигането ми. С питане открих адреса, не точно хотел, а жилищна кооперация. Позвъних няколко пъти. И чак на поредното, вече почти отчаяно натискане на звънеца, ми отвори рошав грък. Явно в ранни зори ( по гръцко време 10.00ч.) го бях вдигнала. Както се казва, до преди малко е вилнял по баровете,          а пък аз…

Извини се, леко се изненада от съобщението ми, че имам резервация при него, но се усмихна сънено и ме поведе към стаята. Пътьом се извиняваше наред и редеше как не очаквал гости, даже вече бил приключил с отдаването под наем, че сезонът бил на привършване. Само че пропуснал да снеме къщата си за гости от сайта за резервации. Дори в последния момент видял моята, че дори можело и да я пропусне, ама, на, усетил я. И мислел да ми пише с отказ, но закъснял с писмото  и като така решил да ме приеме. И в редицата пропуски и разсейване получих аз прилична стая на още по-прилична цена.

Оставих сал багажа и драснах по градчето. Обичайно за островите по гръцко, носеше то наименованието на самия остров. Град, ли село ли, Скиатос.

И се оказа той не по-малко вълшебен от съседа си, Скопелос. Същите бели къщи бяха накацали като птици по склоновете на крайбрежната скала.

Гъсто разположени бяха къщите. Цели 6 610 души бе  населението му. Не бил самотен градът-село,  делял острова с останалите общности – Касанемос (около 200 души ), Каливия (около 180), Тулос (около 160) и Кукунарес (около 130). И всички те  се бяха разположили на скромните 50 км² островна площ.

Само дето на тази 50 км² островна площ имало цели  60 плажа. И нищо чудно,   44 км бе дълга крайбрежната му ивица.

И как без яхти при толкова плажове и море?! Стояха си акустирани чинно и ту влизаха, ту излизаха от малките пристанища.

А къщите. Къщите бели бяха. Липсваше категоричността на сините дограми.

Налице бе за сметка на това категоричността на стръмните стълби. Не отстъпваха те по нищо на събратята си от съседния остров.

Имаше си градчето и  крайбрежни заведения, и кей.

Зелени бяха Северните Споради. И на Скиатос  туристите можеха да се насладят на градска горска разходка, досами морето Средиземно.

А останалото бе море.

И остров Скиатос.

И ето малко информация, която получих от местните: „В североизточната част на острова има Държавно летище. По източния и южния бряг са изградени модерни автомобилни пътища. Други по-малки черни пътища, някои от които павирани, се отклоняват към вътрешността на острова и северозападната му част. По време на туристическия сезон има редовен автобусен транспорт от град Скиатос до плажа Кукунарес на северозапад“.

.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език