В подножието му има изграден паркинг. Там оставихме Хюндая и се приведохме в планинарски вид. Летните роклички заменихме с туристически обувки и щеки. Маршрутът си е истински планински, а на места и леко екстремен, така че добрата екипировка си е направо задължителна.
И, пременени, тръгнахме по пътека на запад от паркинга. За наше удобство, си имаше и табела. Всъщност, имаше цял букет табели. За цял букет маршрути. И движейки по билото на Стара планина, някои от тях са си съвсем нетежки и подходящи дори за недотам опитни планинари.
А ние тръгнахме по пътеката, водеща до хижа „Козя стена“.
И се откри пред нас красотата на Национален парк „Централен Балкан“.
Не стигнахме хижа „Козя стена“. Преди нея обърнахме и се върнахме на Беклемето.
И там ни срещна изненадата. Случили бяхме на веломаратон някакъв. През троянския проход бяха тръгнали велосипедистите. И в тяхна чест затворен за автомобили беше проходът.
Е, не ни остана нищо друго освен да полегнем на полянка и да посрещнем колоездачите.
Минаха и заминаха те. Тръгнахме и ние към родния Пловдив.
А днес, докато си спомням за тези прекрасни почивни дни, случих на интересна статия. За еко пътека “Достъпна среда – Беклемето”. Според автора, маршрутът започва от същия този паркинг на Беклемето и е направен достъпен дори за хора с увреждания.
И защото всеки трябва да има възможността да се докосне до красотата на нашия Балкан, си позволявам да предложа линк към тази статия.
