По пътищата на Хайландс в Шотландия.

Голяма част от шотландското ни пътешествие из Хайландс именно по пътищата и премина. И няма как да не им обърна специално внимание. Специлни си бяха. Широки и гладки. Няма дупки, колата не тресе. Случваше се всичко плавно и полека.

Магистралите обикновено имаха по три платна, плюс аварийна лента.

Ограниченията на скоростта  подобни на нашите бяха. 30 мили в населените места, 50 мили извън тях и 70 мили на магистралата.  Нали като традиционалисти познаваме англичаните, на традициите и правилата за движение по пътищата бяха основани. За населено място се броеше всяка територия с признаците на такова – огради, къщи, улично осветление. Само  дето случваше се улично осветление и по някоя сграда ( било магазин, било място за почивка с кафене) извън населени места да бъдат построени. И тогава слагаха нарочен знак. Който обикновено повеляваше максимална скорост от 50 мили в час.

И като стана въпрос за местата за почивка. Не толкова начесто, колкото сме свикнали в родината, но имаше такива и по шотландските пътища. От няколко километра известяваше за тях табела. И включваха те бензиностанция, много тоалетни  и място за кафе и хапване. При това изключително приятни и уютни.

Изобщо, така красиво и спокойно си живееха местните, че удоволствие бе да се пътува из страната им. Спокойствието бе заело аурата на околността. И тънехме и ние в него.

Спокойни и удобни бяха пътищата. И крайно разнообразни бяха пейзажите покрай тях. Изоставих още първия ден очакванията си от широки и равни пасища. И с всеки километър убеждавах се, че именно в Хайландс се намирахме. Високата страна.

Честичко  навлизахме в гористи местности. И ограждаха ни от двете ни страни зелените корони на високи дървета. И пътувахме ние като в листен шпалир.

И сменяше се релефът. И наместо зелени дървесни корони, нископланински хребети ограждаха вече пътя ни.

И току водите на някое от шотландските езера разливаха се между тях.

Разказа ни Мира, как канали между езерата били изградени някога. За  превоз на стоки по тях. Но така и не заработили. И печалба от тях не се получила. Неудобен се оказал езерният транспорт. Въпреки че в едно от крайпътните градчета видяхме един от тези канали. Пълнеше се с вода, за да изравни нивото между двете езера и плавателно средство да премине.

Каналът не успях да снимам. Но гледките към езерата не ни омръзваха. И, както би рекъл някой, просто вода, не беше просто. Винаги бе различен пейзажът.

Интересни бяха и мостовете. Пред множество от тях бариери имаше поставени. Така и не разбрах кое налага затваряне на моста. То ли метеорологични условия, то ли езерно събитие. Не случихме подобно затваряне ние. И загадка останаха мостовните бариери.

Не обичам по принцип автомобилния туризъм. Но този бих повторила всякога. Така приятно и плавно се пътуваше. И така красиви бяха гледките зад автомобилните стъкла.

Не се уморяваха да се сменят равнинни с планински участъци. Редуваха се зелените дървета със сините езера. И прекрасен декор бяха къщите на крайпътните села.