Някога градът бил под властта на асирийци, перси и древни гърци. Именно гърците го нарекли Филаделфия.
И за да е плавен преходът, започнахме все пак с руини от римския период на града. Цитаделата на Аман (The citadel of Amman). Построена на един от седемте хълма (джабали), върху които бил издигнат Аман.
Открили днес учените доказателства за обитаване на хълма още от 1800 г. пр. н. е.
Столица на Амонското кралство станал някъде след 1200 г. пр.н.е.
А след това постепенно преминавал във властта на „асирийците (8 век пр. н. е.), вавилонците (6 век пр. н. е.), на птолемеите, на селевкидите (3 век пр. н. е.), римляните (1 век пр. н. е.), византийците (3 век пр. н. е.) и омаядите (7 век сл. Хр.)“.
Именно от римския, византийския периоди и този на Омаядите останали повечето от сградите, чиито останки видяхме днес на хълма на Аман.
През 1951 г. на хълма бил построен Йорданския археологически музей. И въпреки че по разкопки на хълма от 20-те години на миналия век работели непрекъснато италиански, британски, френски, испански и йордански археолози, голямата част от древната Цитадела все още останала неразкрита.
Първи по време се изпречи пред погледа ни храмът на Херкулес (Temple of Hercules).
Намерили днес учените надпис. И прочели в него как храмът построен бил, когато „Геминий Марциан бил управител на провинция Арабия (162-166 г. след Христа)“.
Автобусната ни обиколка продължаваше. И от автобусните стъкла наблюдавахме как течеше ежедневието на аманци. По натоварените улици с ниските арабски сгради. Покрай зеленчуковите магазини.
И полицаят, типично по арабски, навел се над автомобилната врата и наместо глоба с фиш, даващ напътствия на шофьора.

