По забележителностите на Княжество Андора

За колкото и малко дни да бях дошли в Андора, не можех да не се кача поне на един от планинските й върхове.

И се качих в един от дните на нарочен автобус. И до градчето Encamp стигнах.

Разположен на река Валира д’Ориент и в подножието на планината,  градът бил отправна точка за Pic dels Pessons. Планински връх, който предлагал възможности за пешеходно туристическо изкачване.

Време и подготовка за туристически преход нямах. Така че се възползвах от другата възможност за достъп до върха. А именно въжената линия. И закатерихме с нея рязко нагоре.

И колкото повече височина набирахме, толкова по-ниско оставаше градът. И толкова по-снежни ставаха планинските върхове.

И ме остави кабината на въжената линия на площадката пред един от известните ски курорти на Андора. Пас де ла Каса.

Сгушен на границата с Франция, Пас де ла Каса разполагал с цели 31 ски лифта – цяло богатство за любителите на този спорт. Отделно от това, предлагал и няколко червени писти, за истински смелите и опитните.

И не че не беше красиво. Но брулеше до там ужасен вятър, че успях да издържа навън само колкото за няколко снимки.

И потърсих топлината на изградената хижа и на предлаганите в нея топли напитки.

А на връщане в малкото каменно градче Канилло спрях.

Тръгнах по улиците му. И се оказа то романтично средновековно селище. Каменни бяха къщите му. Каменни бяха параклисите му. Каменни бяха и тротоарите му. Единствено със съвременен асфалт бяха покрили съвременниците улиците му.

Върнах се в Андора ла Веля и на другия ден по  пътя за дома се отправих. Кратко бе пътешествието ми в Княжество Андора. Но ми остави  прекрасни спомени от преживяното!

За което  благодаря!

Благодаря, че бях!