Преодоляли входа Al-siq, навлязохме ние в древния град Петра.
Спорят днес учените за изгубеното знание на древните. „Град древен бил Петра“, твърдят едни. И жилищни сгради били някога днешните останки.
На „огромен некропол“ го величаят други. Град на мъртвите. С гробници, пазещи тленните останки. И храмове, грижещи се за добрия път на душите.
Ще спорят още, може би. А безспорното бе огромността на града-некропол. Много улици имаше в него. И много време щеше да отнеме обиколката им. Именно заради това домакините се бяха погрижили за двудневен ( дали не беше и тридневен) туристически билет. Че да могат на спокойствие туристите да обиколят голяма част от древното находище. А снабдяването с него ставаше включително по интернет, от дома преди заминаване.
Само че ние с организирана екскурзия бяхме. И имахме половин ден за цялата тази огромност. Е, още при първите няколко десетки метра осъзнахме, че с този половин ден до никъде. Така че лек туристически бунт спретнахме. И отказахме да се явим при автобусите по обяд. Разбрахме се с останалите туристи за късен следобеден час. Съобщихме го на екскуроводите ни. И, отнасяйки благословии към родословните ни дървета, дано поне сме дали повод на туристическата агенция да се замисли, че повече време да предвижда за следващите туристи.
А ние си осигурихме цял един прекрасен ден. И побързахме да го оползотворим. И с бърз туристически ход драснахме по централната улица на града.
Петра. Древната столица на набатеите. Разположена в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“) на източния склон на Уади Араба. Обградена от високи планини и достъпна единствено през тясно и дълго дефиле.
Процъфтявал някога розовочервеникавият град като важен кръстопът на древните търговски маршрути. И не било това напразно. Изграден бил градът на кръстопътя на главните търговски маршрути – към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
И, всъщност, до тук със споровете град на живите ли бил, или некропол за мъртвите. Според скромните ми наблюдения при еднодневната туристическа обиколка, имаше от всичко в древния град. Както при всеки нормален град и от нашето съвремие.
В низината останки от жилищни сгради. Че даже и амфитеатрален театър.
И тук й е времето на известната история:
Към IV век пр.н.е населявана била Петра от арабското племе набатеи. Именно те, по предположение на изследователите, изсекли в пясъчника голяма част от сградите. Именно те превърнали града си в естествена крепост. Изградили и цяла мрежа от канали и тръбопроводи и така осигурили на града си изворна вода.
Били набатеите овчари. И честността им разнасяла славата им надалеч. Изоставили стария си занаят след сблъсъка с множеството пътуващи кервани през града им. И вместо с пасене на стадата, заели се с охрана на кервани и търговци. Събираните от минаващите пътници такси спомогнали за преуспяването на града. И постепенно се превърнал Петра в голям търговски център. И разнасяли пътешествениците легенди за богатството и разкоша му.
„С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвърнала самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. – 60 пр.н.е.) те секли свои монети, а столицата Петра се превърнала в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължил и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. – 40).
През 106 г. римският управител на Сирия завладял държавата на набатеите и я превърнал в римската провинция Арабия. Но Петра продължила да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада.
От 1 век в Петра проникнало и християнството. А през V в било документирано, че тя била седалище на християнска епархия. Атанасий Велики споменал за епископ на Петра на име Астерий. През 131 г. градът бил посетен от император Адриан.
През VII в. попаднала под властта на мюсюлманите и впоследствие потънала в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като Палмира на североизток от Дамаск.
По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради било прекратено.
По време на Йерусалимското кралство остатъците от града били завзети от крал Балдуин I и той останал под контрола на кръстоносците до 1189г.“
Така и не разбрахме значението на следващата грандиозна постройка. Но нещо от към римския период на града може да било. Че подобни елинистични колони и широки площади на към онзи период обикновено се отнасят.

