Имах късмета към онзи момент да прекарам време в Сахара на няколко пъти. И трайно се бях влюбила в пустинята. Пустинята като усещане. Не знам защо. Но именно нейната необятност изпълваше душата ми. Извечните й тишина и безкрайност. Жълти пясъци докъдето ти видят очите.
Доста различна се оказа Вади Рам. Жълтият цвят тук бе изместен от червения. А преобладаващата необятна равност на пясъците в Сахара тук бе търсено изключение. На място на безкрайната равнина се извисяваха всякакви червено скалисти форми.
Намерили днес изследователите петроглифи – изсечени в камъка картини и надписи върху пустинните скали. А изобразявали те хора, камили и антилопи. Датирали ги учените към времената на цивилизацията Самуд.
И на нас едни петроглифи показаха. Ама твърде туристически ми се сториха, та датирането им от началото на туристическите потоци го определих.
Позираха с удоволствие бедуините на туристическите апарати. А който пък искаше да изпита твърдението, че в пустинната жега единствено горещият чай разхлаждал, можеше да се настани на пода до мъжете в бяло и да се наслади на прекрасната напитка.
И обяснение си имаше този феномен. Високата температура на чая повишава нашата вътрешна телесна температура и по този начин стимулира изпотяването, което пък охлажда тялото ни. Заради това при изключителната горещина на пустинята бедуините ползват именно горещия чай за освежаваща напитка. Само дето има една тънкост горното. Работи единствено в сухата жега.Във влажен климат това правило не само не работи, ами може да се окаже и недобро за организмите ни.
И друго предлагаха. Оставили бяха черна дреха с бурка. И нали туристи, веднага снимка с дрехата приискахме. И се изви стройна туристическа опашка от желаещи. И когато първата от нас надена оставените дрехи, защракаха фотоапаратите. И тъкмо започнах да се боря с мислите относно чистотата на дрехата и мотивацията да преодолея погнусата и да ги надена все пак, загледах снимката. Ми, то по какво си личи дали аз, или друг ги бе наденал? И явно и останалите с тези мисли бяха споходени, та първата доброволка и единствена остана. И отнесе, разбира се, благодарностите на цялата група.
А ние отправихме благодарности и към добрата си съдба. Която ни позволява да не крием личностите си зад подобни обезличаващи душегубки.
Изпихме поредния чай и на среща със Залеза потеглихме.
Под поредната скална дантела поредното туристическо място бяха спретнали домакините. Този път, освен палатката със сувенири и чай, опънали бяха множество по-малки палатки. За преспиване в пустинята. Скромно беше обзавеждането им. Но и напълно достатъчно за една нощ. Две легла. Много одеала. И туристически тоалетни навън.

