При едрите звезди над Фамагуста, Кипър.

Само на 18 км и 30 минути път бе Фамагуста от Агия Напа. И нямах търпение да ги видя. Нали за тях учехме в часовете по литература. Тях бе възпял великият Никола Вапцаров. Така загадъчно ми звучеше тогава наименованието. И трудно осъзнах, че не звездите  били така наречени. А пристанището, на което  корабът бил акустирал. С младия Никола Вапцаров в машинното отделение. И съзерцавал поетът небето нощно време. И се възхищавал на звездите.

И ето ни в древния град Фамагуста (Famagusta).

Основан някога от римляните, днес градът бе част от Северно кипърската турска република. Оставихме автомобила някъде на паркинг. И тръгнахме из града.

Пълен бе с паметници от римско време. И отпочнахме ги с останките на древната църква Св. Георги гръцки (St George of the Greeks).

Едни от най-ранните християни населявали някогашен Кипър. И като част от Византийската империя, именно православната форма на християнството била изповядвана в земите му.

Построена била църквата около 1300 г. И била втората по големина църква във Фамагуста. А през Средновековието  служила като катедрала за гръцката православна общност.

Издигнали я строителите й в стила на латинска църква, с широк централен кораб, 2 странични кораба и огромни колони, които поддържат свода на кораба.

Първоначално  колоните й  били много по-тънки. Оказали се, обаче, недостатъчни да издържат тежестта на покрива и започнали да се появяват компресионни счупвания. Принудило това строителите да добавят по-сериозни колони. Железни скоби държали каменните блокове. И така подготвена била църквата да издържи на допълнителната тежест на покрива. А  каменните ребра на покрива се свързвали с огромни върхови камъни.

Започнали в онези далечни времена  доктриналните различия между православното християнство с център Константинопол и латинското християнство с център Рим. Започнали да се раздалечават двете църкви поради културни и езикови различия.

Това и довело до строителството на църквата Свети Георги гръцки. Имало си в съседство идеално работеща катедрална църква, малката Св. Симеон. Но православната общност искала да построи нещо, което да съперничи на Латинската катедрала.

И днес изследователите смятат, че била построена от същите строители, издигнали и Латинската катедрала Свети Никола (Latin Cathedral of Saint Nicholas).

И е призната Латинската катедрала за най-голямата средновековна сграда във Фамагуста и една от „най-впечатляващите франкски сгради, които все още  са оцелели в Близкия изток“.

А била построена по време на периода на династията Лузинян. Управлявали Кипър кралете от тази династия  от 1192 до 1489 г. И донесли със себе си най-новия френски вкус в строителството и особено в развитието на готическата архитектура.

Върху останките на по-ранна църква била издигната латинската катедрала Свети Никола. В периода от 1298 до 1312 г. продължило строителството й. И била осветена през 1328 г.

И  важна историческа роля имала. Короновани били като крале на Кипър Лузиняните през 1372 г. в катедралата Св. София в Никозия. А  след това били короновани като крале на Йерусалим в тази катедрала, Св. Николай във Фамагуста.

Свършили славните времена на катедралата. И след падането на Фамагуста през август 1571 г., паднал и целия  Кипър под османски контрол. И  превърната била катедралата в джамия. Добавени били михраб и минаре и на свой ред била преименувана на джамията Света София във Фамагуста.

Премахнати били от вътрешността на храма, в съответствие с мюсюлманската религия, всички изображения на човешка форма. А всички рисунки и фрески по стените били покрити с мазилка. Цветните витражи  заменили с прозрачно стъкло. А върху  надгробните плочи по пода бил постлан килим.

А днес се именова  джамията Лала Мустафа паша.

След двата величествени  храма  следваше градът. Малък и типично турски. С ниските каменни постройки.

Част от старините в съвременния живот на града бяха внедрили съвременниците. И изпълняваше ролята на сцена старинна постройка.

Останалите просто безименни бяха оставени, извисили величествени снаги.

И живееше сред тях градът на съвременниците. Лъскав туристически център с много  магазини и заведения.

И ежедневните къщи на жителите на Фамагуста. Старите кирпичени къщи и дувари. Съвременното училище.

Твърде интересни бяха местата, на които поставен бе пътният знак „забранено минаването“. До стена, върху фасада на сграда. И най-важното, леко странично и най-малкото неясно за коя точно  улица се отнася.

Пеша се движехме, така че не ни смутиха особено странно поставените знаци. И отвсякъде ни заобикаляха старите крепостни стени на древния Фамагуста.

Покачихме се, където бе възможно. И отправихме поглед към пристанището. Пристанището на Фамагуста. Онова, на което някога бе акустирал един кораб. И в него работел младия Никола Вапцаров. И бе съзерцавал едрите звезди над Фамагуста.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език