Входът на Археологичекия музей на Джемила се оказа съвсем близо до ресторанта, в който ни бяха приготвили обяд насред месеца на рамадан. Още с влизането ни пое мъж на средна възраст и ни се представи като нашият екскурзовод. Нарече себе си Фата и обясни, че името му значело „този, който прави победи“. „ Конан варварина“, възкликна някой от групата. Приехме шегата, но никак не бе войнствен нашият екскурзовод, благ и мил, въпреки че не беше пил дори вода вече няколко часа, чинно вървеше с нас по древните селения и не спираше да ни обяснява и да ни разказва историята на римската империя. А в тази област знаеше Фата наистина много. Толкова мнго знаеше, че го попитахме накрая дали не е пътувал до Рим, например, да види от къде е започнало всичко. Не, не бил напускал дори родния си град, пътувал само чрез прочетеното и във въображението си. Пожелахме му го искрено и поехме след него.
Отпървом ни въведе Фата в закрития музей, само че нямах аз търпение да изляза на открито и затова ще оставя музайките за накрая.
Ще започна с момента, в който застанах на повдигнатата земна маса и пред мен се разстла надалеч и нашироко римският Куикул, наречен по-късно от арабите Джемила (красив на арабски език). Беше ни казала по-рано Мария, че много ще се впечатлим, не знам за другите, аз замрях. До където ми поглед стигаше, по всичките хълмове наоколо се виждаха извисените римски колони, къде оформени в улица, къде в храм, под краката ми се стелеше цял един римски град.
И веднага разбрах на какво дължим това туристическо щастие.
Днес учените предполагат, че градът бил основан във времето на краткото управление на император Нерва, между 96 и 98 години. По-късно той был завоюван от вандалите. През 533 година отново го отвоювали византийците. И съвсем скоро след това градът бил изоставен. По-късно в района доминирали арабите, но те не построили нов град върху останките на римския, построили градът си встрани.
И така стояли останките от римския Куикул, векове наред пустинята навявала пясъците си по древните постройки, консервирала ги добре и ги оформила в хълм, от който току настърчала по някоя колона. Така го и открили овчари някога, по стърчащите тук таме „камъни“. Първите археологически разкопки започнали през 1909 година. и нищо, освен пясъчните бури, не пречело на съврвеменните археолози да откриват все повече и повече. Изоставен бил градът още в древността, не били построени съвременни сгради върху древните и днес археолозите могат, както се казва, да си копаят на воля и да откриват все пвече от древния град. към момента била открита част, простираща се 42 хектара, представляваща 60 процента от древния град.
Разбира се, вписан бил древният град в списъка на световното и културно наследство на Юнеско по два критерия: защото откритите останки представляват такива на завършен римски град и защото показвали как древните архитекти успели да пригодят жилищата и публичните сгради към по-сложния хълмист релеф на терена.
Заразказва ни Фата как по времето на строежа на древния град днешната територия на Алжир била разделена на две римски провинции, Нумидия на изток със столица Константинт и Мавритания, със столица Шершел. Границата между тези две провинции била дълбока река. Заради това и бил построен древният Джемила, като граничен пункт, в който да се събират и мита такси от хората и за стоките, които преминават. Според съвременните проувания повечето хора от древното население работели като бирници, събирали граничните такси. А се срещал в древните източници първоначално с името Куикул.
Отделно от това, градът бил разположен межу две равнини, тези равнини и реката му давали естествена защита.
Още при построяването си през 1 век градът бил самостоятелна римска колония. Строежът му започнал от север и към 6 век се разпрострял на юг. Населението му към 4 век наброявало 15 200 души.
По това време Римската империя изградила 80 000 км пътища в Африка и от града Джемила имало четири порти, от които излизали пътища във всичките посоки на света. И, разбира се, всички пътища водели към Рим.
Древните строителите на Куикул следвали стандартния план на всеки римски град и изградили форум в центъра му и две главни улици, Cardo Maximus и Decumanus Maximus, съставляващи големите пътни градски оси. Първоначално градът бил населен от колония от римски войници от Италия, но постепенно се превърнал в голям търговски пазар. Допринесли за просперитета на града предимно търговията и производството на зърнени култури, маслинови дървета и фурми.
Построен бил градът основно с местни материали, варовик и мрамор. Интересна находка са открили съвременните му изследователи. Разглеждайки древните римски постройки установили как древните римски строители са взаимствали от предшествениците си интересна строителна техника. Изграждали са стени като са ги маркирали с големи колони, а вътрешността им са запълвали с по-дребни и по-едри качъни, споени с пръст.
В закрития музей имаше макет на древния град и там се виждаше ясно как останал амфитеатърът извън чертите на древния град, такъв бил теренът. Пред макета ни разказа Фата какво предстои да видим. щели сме да се движим наобратно на хода на Историята и сме щели да посетим първо най-късно построената част на града през 6 век и плавно да се предвижим към първоначалната, строена през 1 век.
Така стъпихме първо в най-късно строения християнски квартал с изграден в него епископски център изцяло в католически стил и частни къщи за епископите.
Поехме по главния път, който по-надолу щеше да ни отведе до градския олтар, на който били извършвани жертвоприношенията на животни. Зад него била изградена крипта, в която са погревали телата на починалите. Криптата била ориентирана винаги на изток, което символизирало преминаването на теата и душите от светлата част на деня към тъмната на безкрая.
Съвсем в началото на главния път бе нещо изключително важно за първите християни, Баптистериума, мястото, в което се извършвало святото кръщение. Към онези времена гонението срещу християните било преминало, като политическо решение християнската религия не само била приета, ами била наложена на територията на Римската империя. И всеки от римските граждани трябвало да мине от тук, през Баптистериума, за да получ исвоето кръщение. Заради това, че по онова първоначално време били кръщавани основно възрастни хора, в Баптистериума бил изграде голям басейн, в койт ода влизат новопокръстените за очистителния ритуал. По-късно, когато мнозинството вече било покръстено и тайнството се извършвао върху деца, била извършена реконструкциа и басейнът станал малък.
Затворен бе главният вход, но успях да надникна през решетките и да попадна с апарата си на вътрешните помещения. И ни разказа Фата как целият под някога е бил покрит с мозайки. А нишите, вдълбани в стените били предназначени за вярващите, да поседят там и да притихнат при общуването си с Бога.
Излязохме по древния път и навлязохме в по-стария квартал на Куикул (Джемила), строен преди християнския период.
Тук бе изграден типичния за всеки римски град Форум, сърцето на всеки римски град, централният площад, на който били построени някога всички важни сгради за града и на който се кръстосвали основните му улици.
Най-внушителната постройка на площада бил Капитолио, Храмът, построен в чест на Септимий Север, римският император, роден в Римската империя, на територията на днешна Либия и управлявал империята 40 години през 3 век. Известен бил Септимий Север като добър боец, печелил много битки с враговете, особено с шотландците. И след като загинал в Северна Африка, бил провъзгласен за Бог от Сената в Рим и негова чест бил построен този храм.
Гледах Капитолио отстрани и си мислех:“Ето, затова дойдох, да видя римски храм в пълната му запазена височина“. Да, поразрушен бе старият храм, но изцяло запазени бяха стените му, пред тях се извисяваха в целия си блясък колоните в преддверието. Цели бяха величествените високи стълби, водещи към храма, останали бяха и част от еркерите, оформящи покривното пространство. В земята зад входа се виждаха камените жлебове, по които бяха движени някога огромните каменни порти, въвеждащи миряните от преддверието в същинската храмова част.
В общи линии, от съвремието на 21 век имах възможност да погледна римския храм така, както го бяха гледали някога поданиците на римската империя. Имах щастието да се изкача по старите римски стъпала, по тези, по които са стъпвали нагоре толкова хиляди римляни, всеки понесъл в душата си радостите и скърбите на ежедневния си римски живот.
Непосредствено до храма на Септимий Север бе изграден римския съд.
Високо бе издигната трибуната, на която са се разполагали римскикте съдии, римският трибунал. Значителното издигане във височина било сторено най-вече да се внушава върховенството на съда и закона, а и да бъдат пазени магистратите от народните изблици на недоволство от някои съдебни решения.
Непосредствено до трибуната на съда било изградено помещение, в което работели служителите, обслужващи деловодно съдебните дела и подпечатващи съдебите бумаги.
А в по-ниската част пред трибунала се простираше пространството, на което са гледали публичните римски съдебни процеси гражданте на града, римската аудитория. То бе оградено с високи колони, а подът му бе настлан от малки равни камъни. Тук са дърали своите речи ораторите, предвестниците на съвременните адвокати, от тяхното красноречие нерядко е зависел изхода на съдебния процес. И явно зрелищни били някога съдебните процеси в Рим, огромно бе пространството, отредено за аудиториума на съдебния процес.
А на нишата, обазувана непосредствено под трибунала, имаше поставени два каменни надписа, изписани с постулатите на Римското право.
Именно по време на управлението на Каракала през 3-ти век, администраторите на Куикул съборили някои от старите укрепления и построили нов форум. Оградили го с по-големи и внушителни сгради от тези, които били издигнати по-рано на стария форум.
Винаги било претъпкано от хора върху каменната му настилка, тук се стичали ежедневно гражданите, тук се случвал целият обществен живот на града. Тук били съда и един от големите храмове на града. Непосредствено до арката на Каракала бил разположен един от двата градски пазара. В множеството му магазините гражданите можели да си закупят дрехи. Няколко фонтана разхлаждали горещия африкански въздух, а зад магазините били построени и публичните тоалетни. Обичайно било за древните римляни да ги посещавам групово и докато облекават естествените си нужди, да обсъждат важни дела. Именно в такива публични римски тоалетни, според легендите, се родили някои от хвъркатите вечни мисли на римляните.
Поведе ни Фата от Форума надолу по една от централните градски улици. Обърна ни внимание как е разделено платното с колони. Централната и най-широка част била предназначена за преминаването на каруци и коне. А отстрани, от двете страни на дългите колонади, било отредено мястото за преминаване на пешеходци.
И друг дом бил изграден покрай улицата, публичният дом, в който намирали римляните платената любов на древните весталки. На голяма почит били публичните домове в римската империя, имало по няколко такив във всеки град и посещението им се приеамало за напълно нормално.
Наместо табела, бележил функцията на дома мъжки полов орган, оформен в странична каменна плоча до входната врата на дома.
Продължихме надолу по главната римска улица и ни отведе Фата до друг храм, огромен и величествен.
До 2 век римляните смятали, че те са по-различни от останалите хора на земята, не принадлежат към човешката раса, а са нещо по-възвишено. И за да пропагандират това свое виждане, посроили този храм, посветен на Венера, майката на абсолютно всички жени. Изключително разточителство проявили по време на строежа, изградили огромни храмови помещения, украсили ги с множество огромни мраморни колони и красиви статуи. И всичко, за да покажат надмощието си над света на смъртните.
Отново срещу храма на Венера бе разположен и древния Олтар, върху него се извършвали някога жертвоприношенията в името на Боговете. Вярвали древните, че само кръвта може да ги омилостиви и да измоли осъществяване на молбите им. Заради това леели кръвта на три вида животни, само те били признати за годни да бъдат придадени в жертва, бивол, овца и петел.
А изборът бил предопределен от социалното положени, което заемал молещият. На три социални групи било разделено римското общество по време на съществуването на Куикул (Джемила), богати, средна класа и бедни. Биволът, като най-скъпо и величествено животно, бил предназначен да бъде придаден в жертва от представителите на богатите, овцата била отредена за тези от средната класа, а бедните можели да се придадат своята жертва в лицето на петел.
Тези три животни бяха изобразени и върху каменната гравюра до олтара, а до тях бе свещеника, който замахва с дълъг нож, за да обезглави животното. Още три вещи имаше изобразени на древната каменна гравюра, самият олтар, кана, в която наливали древните вода, за почистят след божествения ритуал и касерола, в която събирал свещеникът кравта на даденото в жертва животно и я слагал на огъня, така гадаел и въздигал кръвта до Боговете.
Отново тук, до храма на Венера, бе и вторият градски пазар, този, на който продавали древните храна.
И той бил ограден с високи колони. В средата бил издигнат каменен подиум, на който се извършвали търговете. Около него били наредените сергии и магазини. А встрани имаше поставена каменна маса, на нея решавали някога търговци и клиенти споровете си по време на пазарлъка. Масата бе снабдена с всичко необходимо за решаване на такъв спор. От дясната й страна бяха обозначени древните мерки за дължина, отговарящи на един лакет. И при спор, налагали тъканта върху мярката на масата спорещите и така решавали чия е правдата. В следата пък били издълбани оформени квадратни дупки, в които мерели жито, зеленчуци и всякакви други хранителни продукти.
Ясно личали днес къщите на истински богатите, онези, които следвало да дават бик в жертва на Боговете. Доведе ни Фата до една от тях, построена на площ от повече от 1500 кв.м. лесно определяли днес археолозите главният вход, жилищните поммещения, работилниците и магазинчетата в двора, градината с фонтана за разхлаждане и частната баня.
А най-ценното на къщата била височината й, по това време римляните издигали къщите си до височина от четири етажа.
Зад фонтана на плодорието се издигали някога стените на термите, най-голямата публична баня в Куикул (Джемила).
Припомни ни Фата колко важни била банята за всички римски граждани и най-вече за богатите. Особено важни била за социалните контакти, в нейните помещения, докато се киснели в бистрите й басейни, представителите на елита обсъждали търговските си и политическите си интереси.
Както във всяка римска баня, и тук посетителите следвало да следват няколко задължителни стъпки. Ритуалът по къпане винаги започвал с леки физически упражнения в гимнастическия салон. След това наспортувалите се се отправяли във Фригидариум-а, студеното помещение на банята. От там влизали в Тепидариум-а, средно топлото помещение, в което уравнявали температурата на телата си и ги подготвяли за горещите басейни на горещото помещение, калдариум-ът.
В баните на Куикул (Джемила) изследователите открили дори солариум (слънчева стая), в която древните се греели под палещите лъчи на африканското слънце.
Встрани от градския терен, но не и от живота на хората останал Театърът. Хълмистият теренът пречел на строителството и древните строители го построили извън градските стени. Това обстоятелство накарало археолозите днес да го признаят изключителен и единствен познат до сега театър, строен извън града. Другата изключителност на театъра се състояла в това, че той никога не е бил реставриран, открит бил във вида, в който бе представен днес и на нашите погледи, с почти изцяло запазени сцена и помещение за публиката.
Две неща били гарантирани от Рим на римляните – хляб и зрелища, така че до представленията в театъра имали достъп всички. А за да бъде възможно, голяма част от представленията били спонсорирари от общинските управници.
Мястото избрали древните строители по два критерия. На първо място се съобразили с акустиката и изградили сцената така, че не само говорът, но дори и шепотът на актьорите върху сцената да могат да достигат и до най-крайните седалки в публиката. Другият критерий бил светлината. Разпоожили строителите театъра така, че сцената му да бъде огрята от първия до последния слънчев лъч в африканския ден.
Римското общество тогава било разделено на три социални групи и за всяка една от тях било отредено специално място в амфитеатрално изградения салон за публиката.
И пред погледа им, на сцената били разигравани драми, трагедии и комедии, тук било показвано и величието на империята. За покриване на сцената било използвано сложно съоръжение от въжета и платнище, което се разгъвало и сгъвало при нужда.

