Живели някога в Хисаря след Освобождението хората от фамилията Бойчеви. Патриархът на семейството, дядо Стефан, съградил голяма и красива къща досами гарата в град Хисаря. На два етажа били разположени стаите й, красиво стълбище отвеждало до втория етаж. И много хора идвали на гости в къщата, хора, търсещи облекчение на болките си в лечебните минерални води на града. Част от тях останали запаметени на красиви фотографии. И тях публикувам със съгласие на семейството на Славка Бойчева.
И всичко било добро, само че се разболял дядо Стефан, прекарал инсулт и се залежал. Не вървял надобре жизненият му път. Толкова бил изнемощял, че след последния преглед, отправяйки се към портата, докторът казал на съпругата му:“ Не си харчи повече парите за прегледи, госпожа, отива си Стефан“.
Сепнала се Веси, не била съгласна с подобна присъда, па извикала: “Кой си ти да кажеш? Това само Господ може да го отреди!“.
И сякаш в изпълнение на повика й, почукала малко след това на вратата баба Бона Велинова, позната сред хората като ясновидка. Отворила й същата Веси, но отказала на молбата на баба Бона Велинова да посети болния Стефан, твърде зле се чувствал той и не бил за чужди очи видът му.
Не отстъпила баба Бона Велинова, рекла й: „Аз съм изпратена от Бог, пусни ме да го видя! Той ще оздравее!“ Разказала й след това как сам Господ я пратил да му донесе изцеление. Не знаела дори къде да върви, но следвала Божията заръка. Върви, й рекъл Бог, къщата сама ще познаеш, голяма, хубава къща до гарата.
Набожна била баба Веси, силна била вярата й в Бог и при тези думи пуснала баба Бона Велинова в стаята при болния си съпруг. А тя отишла до леглото, на което лежал Стефан, потупала го по коляното и му рекла:“ Ще оздравееш!“.
След това заръчала на съпругата му да отиде първо да преспи в църквата на манастира „Свети Свети Кирик и Юлита“ между Пловдив и Асеновград. А когато се върне, да започнат да строят параклис в Хисаря. Обърнала се към Стефан, известен със своята пестеливост, и добавила: „ Не бива да ти се свиди за нито една стотинка!“.
Повела ясновидката баба Веси, заедно стигали до днешната южна порта на римския град, известна като „Камилите“ и й посочила мястото, на което следвало да изградят параклиса, малко по-на запад от портата.
Тръгнала си баба Бона Велинова, тръгнала и баба Веси с една приятелка и съпругът й към църквата на манастира „Св.Св.Кирик и Юлита“. Преспали там една нощ, помолили се на Бог за изцелението на съпруга й Стефан. А когато се върнала в родната си къща в Хисаря, видяла Веси, че Стефан изглеждал видимо по-добре. Обнадеждили се тогава домашните му и с дружни усилия започнали строежа на параклис.
Показаното им място от баба Бона Велинова било в края на града. Не били открити още днешните римски руини, кротко си стояли те засипани с пръстта на вековете. Върху тази пръст започнали да копаят основите на параклиса строителите. И както си копали, достигнали до основите на Римска базилика на Диоклецианопол. Въпреки че не били видни до този момент, именно при тях ги изпратила пратеничката на Бог. Храм имало на мястото някога, храм издигнали и те. И върху руините на старата римска базилика изникнал християнския параклис, построен от семейство Бойчеви. С всеки ден се подобрявал дядо Стефан и в чест на изцелението му кръстили параклиса „Свети Спас“, на Спасение Господне.
Толкова щастливи били домашните му, че започнали да правят курбан за здраве при параклиса, всяка година на празника на „Свети Спас“.
Дълги години посрещал миряните новия параклис. Само че дошли други времена. Сменил се политическият строй в страната ни, на власт дошли комунистите. И с добро уж тръгнали, решили да изровят останките на стария римски град. Само че върху римската базилика в казармения комплекс на някогашния град на Диоклециан вече бил построен новият български параклис „Свети Спас“. Но нали проповядвали атеизъм новите владетели на държавата ни, не се посвенили и съборили до основи новия параклис. Открили основите на римската базилика, а потомците на дядо Стефан прибрали камбаната на параклиса в дома си, единствена тя останала от параклиса на изцелението.
Не съществувал вече параклисът „Свети Спас“, но останал в паметта на хората. И оттогава всяка година на празника на „Свети Спас“ съвременните членове на семейство Бойчеви продължили да дават курбан за здраве на мястото на разрушения параклис, до крепостните стени.
Научили го хората от града и започнали да се събират. Идвали хора чак от Веригово, в дълга процесия слизали до „Камилите“. Всеки носил по нещо за здраве, опъвали чергите на земята, до основите на римската базилика, върху които някога бил изграден параклисът „Свети Спас“, хапвали от приготвената храна и я наричали за здраве и благоденствие.
Дълги години се стичали хората на наречения на Свети Спас курбан. И до скоро го давали семейство Бойчеви. Само че от времето на пандемията се попроменили нещата и временно е преустановена старата традиция.
За жалост, няма я вече и красивата къща на дядо Стефан. Нарочили го комунистическите управници за „фабрикант“ заради стопанисвания от него цех за лимонада и под предлог, че разширяват гаровия площад, съборили двуетажната величествена къща.
Купили си къща на друго място семейството, платили къщата на бай Петър учителя, който пък след смъртта на съпругата си се преместил при дъщеря си в София.
До днес пазят добрите си спомени за дядо Стефан, баба Веси и чудото, което Господ сторил за тях. А скоро дошла в дома им жена от града и им рекла, че сънувала сън – как от Веригово слизат много хора. И ги попитала тя накъде отиват, а те й рекли, че отиват към Лазаровата църква.
Лазар се казвал синът на дядо Стефан, той отнесъл основната част от построяването на параклиса „Свети Спас“. Дано пък този сън да се окаже пророчески и с дружни усилия възстановим курбана за здраве.

