Очарователно се оказа това малко родопско село Устина. И пълно с история.
Но най-интересен за съвременниците му си остава Устинския водопад и параклиса „Св.Георги“ над селото.
Как да стигнем до Устинския водопад.
Намира се Устина на 27 км от гр. Пловдив, след гр. Перущица.
Устинския водопад е познат на навигацията на „Гугъл карти“. И, следвайки указанията, ние свихме към планината покрай минаващия през селото канал. Там има удобно уширение, което и местни, и посетители са превърнали в паркинг. Именно тук оставихме ние автомобила си.
Ако тръгнете вдясно по табелите, водопада ще стигнете. А надписът „Водопада“ е изписан от другата страна на табелите.
На първата, пък, в най-горния й край, добър човек е нарисувал параклиса, както и стрелка, сочеща направо. И ако по нея тръгнете направо, пътят до параклиса ще ви отведе.
Първо взех аз дясното отклонение. И само след 3 минути застанах пред водопада.
Всъщност, ако не знаех, че към водопад бяхме тръгнали, и не беше останала все пак една почти незабележима тънка струйка вода, нямаше и да разбера, че съм пред водопад. Още няколко дена и водопадът се превръщал в красиви скали, разказаха местните.
Последният участък от пътеката е истински стръмен, но за сметка на това, и кратък. А и целта се вижда, така че сили лесно се събират.
Интересна история беше написана на табела в подножието му. Почерпена от разказите на възрастните хора в селото.
Присънил се св. Георги на местен жител. И решил той да организира построяването на параклис. И последвал вековната традиция да се строят параклиси на високи панорамни места. Да се усамоти мирянина и да отправи молитва и благодарност към Бог за щедрите му дарове.
Събрали се в добро време щедри дарители. И построили параклиса на височина около 420 м надморска височина, в подножието на връх Кулата. Само на 20 минути в южна посока от него извисявал снагата си върха.
Заради съня на организатора, „Свети Георги“ наименували Светата обител.
В исторически план, параклисът възникнал преди построяването на църквата в Устина. И до днес местните пазели традицията си на Гергьовден да посещават святото място, да палят свещи и да правят венци от първите пролетни цветя наоколо.
Така ми хареса това малко село в полите на северните Родопи, че се зачетох. И се оказа неслучайно то.
Оказа се село Устина наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало през II в. преди новата ера. Известно било тракийското селище в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша (днес квартал на гр. Перущица) до Кричим и Исперихово.
Близо до селото минавал древният римски път, свързващ Филипопол и Беломорието. В древността това бил третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при император Траян (98 – 117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (югозападна Румъния). Прекосявал Дунав при Улпия Ескус (на северозапад от с. Гиген, Плевенска област, на 5 км южно от вливането на р. Искър в Дунав). Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход. А след това през Тракия, за Филипопол. От него продължавал през Родопите и се насочвал по посока на Егейско море към големия път Виа Игнация.
В наследство от това славно минало в селото били намерени колони с огромен диаметър, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем били изложени в Археологическия музей в гр. Пловдив.
Открити били и три църкви. Само че останали те на дъното на язовира до селото.
А днес селото е не само живо, но и добре заселено.
И абитуриент изпратихме в празничния ден.
И след него към дома си тръгнахме.
