Кратка бе историята на града. Пристигнал по тез земи през 12-ти/13-ти век Абу Саид Ибн Халаф Яхя ал-Тамими ал-Беджи. Завърнал се от странство той и създал на това място светилище.
Обичали го хората. И след смъртта му през 1231 г. го погребали в нарочно изграден за това мавзолей. А покрай мавзолея започнали да строят богатите граждани своите резиденции. Продължило това и през 18-ти век от турските губернатори на Тунис.
И така постепенно възникнал град на брега на морето. И го кръстили в памет на първия си заселник, Сиди Бу Саид. И днес се радват на плажовете му местни и туристи.
А през 20-те години на миналия век френските наместници на града призовали населението да боядисат домовете си изцяло в бяло и синьо. Бялото не било необичайно за тях. В бяло боядисвали арабите къщите си от край време. Хем чисто, хем отразява силната слънчева топлина по тези географски ширини. Останало да се настроят и към синьото. И го приели лесно. Символ да духовното, на небето бил той за тях. И така преобразили града си. И го превърнали в невероятна туристическа атракция.
И редом с другите туристи плъзнахме ние из бяло-сините улички.
Атракция бе за нас странният чай. И много приятен на вкус.
Оказахме се и самите ние атракция за околните.
Посетихме града в рамките на еднодневна екскурзия, включваща столицата Тунис и древния Картаген.
Поведе ни по нея тунизийският ни водач. Изключително приятен мъж в зряла възраст. Носеше звучното име Хабиб. Доколко ми е известно именно „хабиби“ означава „любовта ми“. Учил бе навремето в родината ни и от там останали му бяха познанията по български.
Не се стърпяхме и го попитахме :“Хабиб, след като учи в България, не можа ли да се ожениш за българка?“.
Скромен бе нашият водач. И простичко отвърна само :“Можах“. Оказа се, че действително успял да замае главата на наша сънародничка. И от години живеели щастливо в столицата на Тунис.
Шест девойки бяхме само в групата. Вървеше той пред нас по криволичещите улички. А ние тичахме по него като покорни жени от харема и хихикахме.
И много завистливи погледи събираше той докато ни водеше. И много радостни мъжки погледи ни обградиха в кафенето на Сиди Бу Саид. И широка бе усмивката му, седнал на масата сред нас. С накацали около него шест жени.
