Няколко пъти вече бях ходила до природния феномен Вкаменена сватба (Каменна сватба). Обект, който не бива да се пропуска от тръгналите на посещение на древния град Перперикон(Перперек), или просто погостувалите на град Кърджали.
Скалите, ерозирали в причудливи форми, напомнящи човешки тела, са разположени на площ от около 40 дка и са обявени за защитен обект през 1974 г.
Намира се феноменът на 5 км източно от центъра на град Кърджали, край село Зимзелен, по отбивка в началото на гр. Кърджали, по пътя от към Пловдив. Познат е феноменът и на навигацията на „Гугъл карти“.
И към него ни поведе слънчев ден един Венцислав Стайков.
Сплотен екип се трудил, за да изложи днес пред погледа ни белокаменната красота. И много хиляди години похарчени за проекта били.
Според научните изследвания, започнал формирането си белия скален феномен преди 40 милиона години. Образувани били първо скалните риолитови туфи. А се образували те при подводна вулканична дейност. В по-късен момент се оттеглило морето и в проекта се включила великата Ерозия. Изложени били скалите на въздействието на дъжда, вятъра и слънцето. И с изящна прецизност оформили стихиите днешните скални форми. В работата по проекта се включили и различните минерали, съдържащи се в скалата. Те пък оцветили образуванията и им дали разнообразни цветове и нюанси. И благодарение на задружния труд, се бях изправила пред невероятната бяла гледка.

Така прецизни формите били изваяни! Че и положени върху сякаш нарочно почистен и равен терен. И, вперила поглед в тях, намесата и на някоя магьосническа сила някак заподозрях.
И не закъсня и легендата.
„Живеел в село Зимзелен момък един. А се намира селото дор над белокаменната приказка.
И залюбил момъкът девойка с най-сините и красиви очи. От съседното село Панчево. Само сините очи светели на забуленото й лице. Залинял момъкът по прекрасните очи на девойката. И отишъл баща му и успял да откупи девойката от баща й за гърне, пълно с жълтици. Вдигнала се голяма сватба. И шествието с момата тръгнало от Панчево за Зимзелен. И изведнъж духнал вятър, отвял кърпата и открил лицето на булката. От красотата ѝ занемял свекърът. Нечестиви мисли минали през главата му. А на склона отсреща възрастна една жена стояла. Пропуснали на сватбата да я поканят, та с недобри очи гледала шествието. Прочела тя и мислите на свекъра. И съвсем се разлютила. И проклела всички да се вкаменат. И станало изреченото. Вкаменили се сите сватбари“.
И още имаше в тях. Стрелка между телата им образуваха скалите. Нагоре сочеше стрелата. И не напразно бе това. Както отбеляза Антоанета, „ Стрелата е древен символ, който изразява възхода към небесното, въплъщава в себе си преодоляване на границите, излизане извън пределите на битието, на материята и усещането за света“.

