Последен за първия ни ден беше Водопадът на сътворението.
Намира се на 38 км от Момчилград. Познат е на навигацията на Гугъл карти“ именно като „Водопад на сътворението“. Само дето обхватът в района е доста слаб. Та, ако ще ползвате навигацията, погрижете се да зададете точката доста преди да стигнете района.
Ако ли пък не успеете, няма нищо страшно. Пътят е еднозначен и лесен. От Момчилград – по пътя за с. Горна кула. На мегдана със селския магазин на с. Горна кула, вляво и по отбивката за с. Долна кула.
И започва тесен, но асфалтиран път. На две места от него се образуват отбивки с черни пътища, но ние си следвахме асфалтовия.
Събрали се бяхме вече цялата група. И внушителна колона от осем коли се движехме сред родопските хълмове.
И както се движехме, първите дадоха десен мигач и спряха. Спряхме и ние.
-Какво гледаме? – попитахме следващите мързеливо из – зад прозорците.
-Ами слезте, и ще видите – отговориха ни вече слезлите.
И слязохме. И занемяхме. Разливаше се пред нас реката. И няколко каменни стражи бдяха за спокойния й път.
Тясна е пътеката и обозначена с няколко червени стрелки и надписи “водопад“.
А след втората бяла чешма с червена стрелка, излезе от селото и тръгна нагоре към каменния хълм.
На места си беше доста стръмна, така че удобните обувки са крайно задължителни! А при влажно време, когато стръмнините станат и хлъзгави, няма да е лошо и с щеки да се подпомогне прехода.
На изключително внимание се радва водопадът напоследък. И съвсем от скоро било това. Само преди две години дори сред местните не бил така известен.
Случайно го видял Христо Тодев на снимка на човек от региона. Не към водопада тръгнал той, а да събира всякакви минерали. Ценни били и с продажбата им препечелвали местните.
Разпитал откривателят за маршрута на търсача на камъни и бавно и полека открил това вълшебство. И дошли тук с Костадин Димов и други приятели. И така чисто и девствено било мястото! А водата на водопада падала чиста и бистра в малко езерце. И го кръстили „Водопада на сътворението“.
„Не може да има в България така красиви гледки, неизвестни за целокупното ни население!“ – възкликнал тогава Костадин.
И две години по-късно за водопада вече знаят значително количество от това население. И като нова дестинация, множество посетители приема водопада всеки ден.
А гледката продължава да бъде все така пленителна.
Съвсем наскоро го открили и тръгналите с нас цяло семейство от съседното село. Зимата бил пълен с вода, казаха ми те. И течала по цялото протежение на скалите. Напролет вече бил убран. А лятото съвсем пресъхвал.
По съвет на Костадин, извършихме ритуално преминаване в издълбаната каменна пътека зад водата на водопада.
