Вулканът Везувий – спящото чудовище в недрата на Южна Италия.

След като посетихме Помпей и Херкулан, логично някак до разрушителя им поискахме да се изкачим. И паркирах наетия автомобил в подножието на парка. И поехме по терасираната пътека нагоре към кратера. Черно и безжизнено бе всичко наоколо. И леко зловещо изглеждаше в онзи и без друго мрачен ден.

И ето ни пред опасната паст. Кратерът на вулкана Везувий (Vesuvio). Единственият активен вулкан в континенталната част на Европа.

Кратерът бил с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.  А диаметърът на основата му бил повече от 3 kм.

Четох как „над кратера се издигали тънки ленти дим, а по склоновете му имало пукнатини, през които прониквала горещина, достатъчна да се запали лист хартия“.

И видяхме в онзи ден бели кълба дим. Но по-скоро от нагазващата ни мъгла да бяха.

В мъгла бе обвит и целия Неаполитански залив. На височина 1281 м над морското равнище се издигаше Везувий, над самия залив. И гледка прекрасна предлагаше. Към водите и бреговете на Средиземно море.

Изригвал си Везувий  периодично в продължение на повече от 12 000 години.

Най-известното изригване на Везувий в древността си остава онова на 24 август  79 г., унищожило градовете Херкулан и Помпей. Изхвърлил тогава вулканът от недрата си огромен стълб черен дим. Посипал гореща пепел и скални късове из околността. А въздухът наситил се с отровни газове.

Дори през изминалия XX век били регистрирани шест големи изригвания на вулкана.

А последното регистрирано изригване на Везувий било през 1944 г.  Сравнително слабо било то. И все пак успяло да убие  45 души, да опустоши  няколко села и да повреди 88 бомбардировача  в близката база на Съюзниците.

За да бъда честна, не се задържахме излишно покрай заспалия, но активен по принцип кратер. Направихме по няколко снимки на куц крак и побързахме към долината да се спуснем.