Помпей (Pompei) бе първата ни спирка в дългото пътешествие из Южна Италия.
Много е написано за античния римски град, погребан от вулканичната пепел на Везувий. Затова няма да се впускам в подробности.
Като типично малко градче започнал в Античността Помпей. Градът станал част от Римската държава през 1 век пр.Хр.
И злата му участ отредила да бъде построен съвсем близо до действащия вулкан Везувий. И придобил мрачна слава, когато се случило най-известното изригване на Везувий. А случило се то в злачната 79 г. Изхвърлил тогава вулканът от недрата си огромен стълб черен дим. Посипал гореща пепел и скални късове из околността. А въздухът наситил се с отровни газове. И се случило това в достатъчно продължителен период от време. Но нямало тогава информация. Една част от населението на божи гняв отдало изригването. Други, пък, макар и да виждали с очите си ставащото, подценили ситуацията и надявали се да отмине. Но не отминала. И засипал с пепел вулканът древния Помпей.
И така плътен бил слоят пепел, че успял да запази голяма част от града. И когато бил открит градът при извършени разкопки през 18 век, бил обявен за най-добре съхраненият античен град. И днес се радва на посещението на около 2,5 милиона туриста годишно.
И, както се казва, и ние наредихме сред тях. И в чертите на древния град навлязохме.
Съвсем близо издигната била Базиликата (Basilica). Със своите 1500 квадратни метра била тя най-разкошната сграда на Форума. Достъпна била базиликата през пет входа от Форума. А служила тя за осъществяване на бизнес сделки и на правораздаване. Разположен бил в центъра на късата й западна страна богато украсен сугесум, където заседавали съдиите.
Датирана била Базиликата от 130-120 г. пр. н. е. И призната за „един от най-старите примери за този тип сграда в целия римски свят“.
Форумните бани (Forum Baths) намерихме почти изцяло съхранени. Изградени били зад храма на Юпитер и датират от годините на 80-тте пр.н.е.
Имало женски и мъжки помещения. И отделни входове въвеждали в тях.
Мъжката част съдържала типичните за всяка римска баня помещения: аподитериум (съблекалня), тепидариум (зала за баня със средна температура), фригидариум (зала за студени бани) и калидариум (зала за горещи бани). Повече от 500 лампи били намерени във входа на мъжките стаи. Което означава, че използвани били баните и по вечерно време.
Помещенията за жени били по-малки и съдържали същите помещения.
Къщата на Фавна (Casa del Fauno). Построена през 2 век пр. н. е., по време на Самнитския период. И представлявала всъщност грандиозен елинистически дворец. И една от най-луксозните аристократични къщи от Римската република. Ценна била за изследователите, тъй като отразявала архитектурата и модата във вътрешното обзавеждане от този период. Много велики произведения на изкуството открили те в нея, добре запазени от пепелта на Везувий.
Къщата на Менандер (House of Menander). Градска къща, голяма почти 1800 м². Собственост била на заможна фамилия в Помпей. Най-старата част от къщата била построена около 250 пр.н.е. Около 100 години по-късно къщата била модернизирана. Името на последния собственик на къщата било Квинт Попей. Неговото име било намерено на бронзов печат във вътрешността.
А днес кръстена била къщата на намерената в нея картина на гръцкия поет Менандер.
Дом на диоскурите (House of the dioscuri).
„Една от най-разкошните и обширни КЪЩИ от последния период на Помпей. Характеризира със сложна архитектура на пространствата и особено богатство на картини. Къщата има две зали, свързани с елегантен родиев перистил, сценографски по-висок от останалите, от който има дълбок басейн, използван за водни игри. Стените на всекидневната първоначално били покрити с мрамор, което не било често срещано в Помпей. Главният атриум имал 12 колони и след него се отварят разкошни стаи, използвани за рецепция и конвивиум. В двора на къщата имало малка градина“.
И още няколко къщи.
В някои от къщите археолозите открили помещения, наречени от древните гърци „Триклиниум“. И „в тези стаи помпейците се хранели, легнали на леглата според гръцкия обичай“. А разпознали специалните помещения те по открития при реставрационните работи мраморен панел на пода, където били разположени леглата.
На няколко места имаше доста по-ясни като предназначение помещения. Или поне според изследователите. И ги оприличили те на улични заведения за хранене. А в тези съдове под керамичната облицовка се съхранявали различните гозби.
Не разбрах поради каква причина, но решили учените, че тези заведения ползвани били единствено от протолюдието. И в тях се предлагали ястия, представляващи смески от много видове месо и риба. „А на аристократите се предлагали по-сложни ястия“.
Честно казано, не бих могла да си представя по-сложно ястие от смес на много видове месо и риба едновременно. И все си мисля, че откритите смески били в резултат на изригването на близкия вулкан и невероятната мешаница из целия град. А не на умишлени кулинарни изобретения на древните римляни.
И, разбира се, Амфитеатърът на Помпей (Amphitheatre of Pompeii ). Признат бил за един от най-старите оцелели римски амфитеатри.
„На стените на амфитеатъра били открити рисувани плакати, изобразяващи гладиатори, придружени от лозунги и прякори, напомнящи нюанси на съвременните плакати, билбордове и банери, изобразяващи съвременни спортни звезди и известни личности.
Едно от най-забележителните събития в историята на амфитеатъра се случва около 59 г. сл. Хр., когато се състояла смъртоносна свада между помпейци и жители на Нуцерия по време на игри в амфитеатъра. Това довело до 10-годишна забрана за подобни събития.“
