Дойде и краят на нашето южноиталианско пътешествие. И пистигнахме в Ба̀ри ( Bari). От неговото летище бе започнало пътешествието ни из вълшебните градчета. От него и предстоеше да излетим към родината на следващия ден. Бързахме в първия ни ден древните римски градове Помпей и Херкулан да посетим. И оставихме време за красотите на самия Бари в последния ни ден.
И не само красив град се оказа той, ами и важно пристанище. Свързвало то цяла Италия с портовете на Адриатическо и Йонийско морета.
С това и започнахме. С разходка по красивата крайбрежна алея.
Тук беше моментът да са си спомним, че всъщност доста древен град бе Бари. Данни за съществуването му имало още от преди повече от 2000 години. И според изследователите, основан бил той от гърците. А през 3 век пр.н.е преминал под римско управление. Дали му римляните името Бариум. Географското му положение между крайбрежния път Виа Траяна и морския път за търговия на изток го дарило с голям просперитет. След разпадането на римската империя поетапно Бари бил завладяван от готи, ломбарди, византийци и нормани. Дори кръстоносците често посещавали неговия бряг.
Редица подобрения направила в града през Средновековието полската кралица Бона Сфорца. Прекарала тя голяма част от живота си в Бари и оставила своя отпечатък в историята му.
След нейното присъствие последвал поредния период на последователно завладяване на Бари. Попадал той под управлението на испанците от Арагон, от австрийците, от бурбоните. И така, докато през 1860 година Бари и Пулия били присъединени към останалата част от кралство Италия.
А в наши дни Бари е център на областта Пулия. И благодарение на международното си летище и голямото си пристанище се превърнал в един от изключително важните градове на съвременна Италия. И днес населението му наброява около 330 000 жители.
А красотата и спокойствието му го направили предпочитано място за почивка на туристите.
