След като видяхме толкова много красота в предишните ни дни, не очаквахме много от следващите.
Видяхме амфитеатрално разположените цветни къщи на Позитано, Салерно, Амалфи. Видяхме старинните къщи на Саси ди Матера. Видяхме и къщите трули на Алберобело. И честно казано, очаквах от Локоротондо да ни предложи нещо, подобно на вече видяното.
И напълно ни изненада това малко италианско градче. На толкова малко площ бяха разположени всички градчета, а толкова бяха различни!
На хълм, висок 410 м построено бе градчето. И отдалече видяхме бялата му красота.
Смръщило се бе небето нещо. И за щастие, разсеяха се облаците малко по-късно и позволи ни времето безпрепятствено по красотата на Локоротондо (Locorotondo) да се разходим.
Истински красив се оказа Локоротондо! Не само името му завъртяно бе. Завъртян бе целият град. Единственото, което очаквах от него, да видим къщи трули. А че е толкова бял и разкошен, не очавах.
Паркирах автомобила под наем на първия удобен паркинг. И се впуснахме да опознаваме малкия град. И ни обгърна бялото още в самото начало. От бял камък бяха изваяни къщи и сгради. И така красиво бе всичко, че признахме правилността на подредбата му сред най-красивите градчета на Италия.
Малко по-късно навлязохме в сърцето на стария град. И потънахме в белотата на уличките му. Нямаше толкова вълшебни улички! Бели бяха къщите. Бели бяха камъните, настилащи самите улички. Бели бяха и облаците в небето. И единственото, което допълваше тази белота, бяха саксиите с цветя и мраморните арки по сградите.
Изведе ни една от уличките до най-старата църква в Локоротондо. Църквата на Мадона дела Грека (Church of Madonna della Greca).
Предполагат днес учените, че построена била църквата някъде в периода VII – VIII векове по инициатива на Пиро Орсини дел Балцо, принц на Таранто. Построена била извън стените на града. Малко било мястото в градското заграждение. А името й предполагало наличие на гръцки православен обред в Локоротондо заради наличието на съответните бежанци.
Така вълшебно бе царството на белия камък, че ме отнесе в мислите ми в съвсем далечна приказна страна. И тъкмо да си тръгна с убеждението, че именно във вълшебна приказка сме се разходили, видяхме отдалеч белите къщи трули. Естествен заършек на обиколката на белия Локоротондо. И доказателство, че в Южна Италия бяхме, а не в приказна страна. Същите трули като в Алберобело. Но значително по-малко.

