Съвремието в Абу Даби.
Първото, което построил емирът Зайед бин Султан ал-Нахаян, били училищата. Вярвал, че именно образованието ще им донесе този просперитет, който заслужават. Започнал мащабно строителство на жилищни и публични сгради. И за няколко десетилетия превърнал малкото рибарско селище със сламените колиби в огромен мегаполис, играден от небостъргачи с най-различна архитектура. Единствено жилищните блокове, макар и високи, спазвали постулатите на арабската архитектура, или поне на тази, наложена след сламените колиби. И се издигат те днес правилни и красиви, основно в цвета на пустинята. Различни цветове били разрешени единствено за публичните огромни небостъргачи-кули. Но дори при тях е вложена архитектурна мисъла и се извисяват те днес в красиви разнообразни комплекси.
Тъй като наистина изневиделица ги настигнало богатството, не били подготвени местните да поемат сами строителството, твърде бедни и неуки били към онзи момент. Затова с новонатрупаните пари поканили архитекти от цял свят. И признават днес домакините ни, че основната заслуга на строителтвото някога била на българските архитекти и инженери.
И добре им се получил града, пътувахме на втория етаж на туристическия автобус и се наслаждавах на огромните красиви сгради наколо. И нямаше ни една стара, или занемарена, всички бяха стройни, нови и поддържани. И толкова много бяха те, че намирах затруднение да намеря конкретните две стъклени кули, които според говорителя, трябвало да видя вдясно. Ами, пълно беше със стъклени кули и вдясно, и вляво. И всички си бяха със собствена архитектура. И хем бяха със собствена, хем някак се връзваха с останалите и създаваха прекрасни комплекси.
Широки и чисти бяха и улиците между сградите, съвсем нови автомобили пътуваха по тях. Чиста бе и ефирната атмосфера, нямаше клаксони, нямаше викове, нямаше и изхвърляне на отпадъци. Явно, с внезапното забогатяване не само стандарта си на живот бяха вдигнали местните, настигнала го бе и културата. И това било отново заслуга на Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян, той постановил задължително начално образование за всички деца. На три годинки всяко дете тръгвало на детска градина, а на четири вече влизало в началното училище. И ходеха днес по улиците онези възпитаници на задължителното образование и по всичко личеше, че са били прилежни ученици. Приветливи и вежливи бяха те, тихи и покойни.
След смъртта на Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян като емир на Абу Даби и президент на ОАЕ бил наследен от най-големия си син, Халифа ибн Зайед ал-Нахаян. И той, като баща си, бил роден в оазиса Айн в емирство Абу Даби. Роден е новият емир на 25.01.1948 година. Завършил по-късно Кралската военна академия в Сандхърст, Великобритания. През февруари 1967 г. станал принц на Абу Даби, а на 03.11.2004г. , след смъртта на баща си, станал емир на емирство Абу Даби и президент на Обединените арабски емирства. За радост на всички жители, продължил той линията на баща си и като него продължил да споделя нефтените блага с всички жители на емирството. Продължил и великолепното строителство и облагородяване на емирството и днес Абу Даби е превърнат в истински град от бъдещето. Няма да забравя как ме беше впечатлил преди десет години, когато за първи път се разходих из улиците му. Така добре бе организиран и така на място стояха всички футуристични сгради, че ако бях видяла да прелитат покрай тях летящи чинии, никак нямаше да се учудя.
За жалост, влошило се здравето на Халифа ибн Зайед ал-Нахаян и през 2014 година поел оперативното управление на емирата неговият по-малък брат и трети син на баща им, Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян, Мохамед ибн Заид ал-Нахаян. Роден е той на 11 март 1961 година също в оазиса Айн, а през През 1979 година, също като по-големия си брат, завършил Кралската военна академия – Сандхърст.
За моя радост, бе продължил и той линията на баща си и по-големия си брат в годините и днес заварих града все така прекрасен. А наред с новите сгради имаше и нови порядки. Забранено беше пушенето навсякъде на публични места, включително и открити такива. Грижеха се хората за добруването на всички и не позволяваха който и да било да натрапва вредностите от неприятния си навик на свободно разхождащите се из града хора. Заварих старите климатизирани затворени спирки на градския транспорт. Посрещнаха ме те със своята новост, имаше безплатен интернет в чертите им. И можеше всеки да влезе и да организира по-наташната си разходка.
Обичаите на хората от Абу Даби.
Голяма част от жителите на Абу Даби носеха националните си облекла. Мъжете носеха дълги бели роби, наречени „кандура“, или „дишдаша“. През лятото тя е в бял цвят. Не случайно са избрали белия цвят местните. На първо място, той е символ на бедуинската култура, а освен това успешно отразява слънчевите лъчи през лятото. През студените зимни месеци белите роби се заменят с кафяви и сиви. И не обличали всеки ден една и съща роба мъжете, всеки от тях имал в гардероба си по около 50 роби. Така всеки ден се обличал в чиста, за да поддържа чистота и свежестта на тялото си.
Върху главите си мъжете носеха широк и дълъг бял шал. Някои заменяха пълната белота на шала като я украсяваха с червени квадратчета. И се наричаше този шал „гутра“. Неизменно върху шала поставяха на главата си черен кръгъл гайтан, наречен „агал“. Именно той като шапка притискаше шала към главата и не му позволяваше да падне. Шалът можел да се носи по няколко различни начина, а от начина му на полагане върху главата, се демонстрирал статуса на мъжа в обществото.
И всичко бе предопределено от метеорологичните особености. Твърде жежка бе температурата обикновено и бялата широка дреха бе най-добрия вариант за разхлаждане. С шала, пък се пазели от слънцето. А по време не нерядко срещаните пясъчни бури, поставяха свободните краища на висящия покрай лицата им шал и прикриваха устата и носа си, да не вдишват повече пясък, отколкото бе поносимо от организма.
Поради същата причина широки и дълги дрехи носеха и арабските жени на ОАЕ. Само че религията постановила да бъдат оцветени те в черно. А всичко, защото вярвали, че красотата си арабската жена трябва да показва само на съпруга и семейството си, от всички останали тя трябвало да бъде скрита. И именно черният цвят гарантирал такова пълно скриване. Наричат местните дългите черни роби на дамите „абая“. А целия комплекс от кърпи, забрадки и покривало за глава носи наименованието „хиджаб“, което в превод от арабски и означава „покриване на главата“. Социалният статус на дамите, пък, личал от количеството и красотата на бижутата, с която се кичела тя под абаята и хиджаба.
За щастие, съвсем с покрити лица имаше малко дами, повечето бяха просто пребрадени с черни кърпи така, че косата им бе изцяло прибрана. И всичко хубаво, тяхна си е и религията, и традицията, но все пак на тази пустинна жега да караш представителите на цял един пол да ходят в привличащия слънцето черен цвят, за мен си бе наистина жестоко. Нека да се покриват, но поне в светли тонове, та макар и малко, да се пазят от слънчевите лъчи. Само че не това бил приоритетът на местните, най-важното било да са покрити изцяло дрехите им и бялото покривало нямало да го постигне. И наистина не го постигаше, почти прозрачни бяха дългите бели мъжки роби на слънчевата светлина и доста добре очертаваха голите им крака от височината на туристическия автобус. От тази височина наблюдавах и неравенството между половете от гледна ми точка на турист. Но такива бяха нравите им, радвах се, че само ги наблюдавах.
Върна ме гласът на тримата разказвачи към благоденствието на нацията. Така добре се погрижил навремето за хората си Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян, че го нарекли те „бащата на нацията“. И макар и мъртъв, мир на праха му, го почитат и обичат и до днес. Всеки път след споменаване на името му, изричаха говорителите „мир на праха му“. И след като създал този красив град за хората си, насочил доходите от петрола към търсене на заместител на първо място на източник на доходи, а на второ място, на вода. „Петролът не става вода“, разказа едната дама –разказвач. И ето че намерили начин местните и това да го направят. С много средства разработили сложни преработвателни станции и днес успяват да преработват солената морска вода и да я правят годна за домакинските нужди.
Като наистина мъдър човек, Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян осъзнал, че е възможно някога да пресъхнат петролните им кладенци. Осъзнал също, че е възможно да намери човеството друг вид превоз и да не се нуждае вече от петролени автомобили и машини. И насочил голяма част от печалбата към научни разработки за получаване на енергия от слънцето, нали това било второто им неизменно богатство на хората от пустинята и го имали те в необозрими количества.
Ястията на емиратите.
Насочиха разказа си тримата ни разказвачи към обичаите и правилата на местните. Наистина били радушни и гостоприемни хората на ОАЕ. И показвали гостоприемството си основно чрез храната, изключително било важно за всеки от тях да нахрани добре гостенина си. А храната им била изключително вкусна. След като открили петрола, към ОАЕ започнали да се стичат множество хора и от съседните арабски страни, и от Азия. И освен че съставляват днес част от основното население на страната, донесли те със себе си и тънкостите на готварското изкуство. И днес представлява кухнята на ОАЕ прекрасна и вкусна смесица от арабски, индийски и азиатски ястия. И тези ястия предлагали местните на гостите си. Поучи ни дамата зад слушалките, че независимо дали са ви поканили на обяд, вечеря, или просто на чай, непременно ще ви предложат домакините ви храна. И ако откажете, те няма да се откажат да ви я предлагат, защото съзнават, че понякога хората отказват от любезност, или неловкост. Така че непременно ще последва втора покана. Ако и нея откаже гостът, за трети път ще бъде поканен да похапне в момента преди да си тръгне, така било важно за местните да нахранят госта си. А междувременно ще го засипят с най-различни студени и топли напитки и сладкиши.
Правила на поведение в емиратите.
Единствено алкохолът не бил сред често предлаганите напитки.И не бил съвсем забранен, но не било препоръчително да се използва и от местни, и от гости. Това бе и едно от правилата, които местните очакват да се спазват от туристите. А правилото гласи не забрана да се пие алкохол, а забрана да се пие алкохол от ненавършили пълнолетие лица. За възраст на пълнолетие приемат местните достигане на 21 години. И като крайно неуважение приемат консумирането на алкохол от лица под тази възраст.
Следващото правило повелява да се избягват любовни целувки и други интимности на публични места.
Към облеклото на чужденците местните се отнасят доста толерантно. Но все пак, и от уважение към тях, а и съобразявайки се с палещите лъчи на слънцето, хубаво е дамите да си предвидят не много къси рокли и поли. За мъжете също няма ограничения, но късите панталонки също не са най-доброто възможно решение. Напълно са забранени те и джапанките при влизане в джамия. Там мъжете трябва да влязат с дълги панталони и ризи, или тениски с поне къси ръкави. За дамите правилата са, разбира се, по-строги, но пред повечето джамии има цели закачалки с черни роби и шалове, с които се обличат дамите –туристи и така влизат в мюсулманския храм. Знаейки това, винаги и непременно си нося по един шал в туристическата раница и с него давам да ме забрадят любезните дами пред джамиите. Помага шала и срещу слънчевите лъчи, така че е изключително полезна и необходима вещ за разходки из арабския свят. Иначе, и сега, и по време на предишното ми посещение, си шествах из градовете с дълги рокли с тесни презрамки и никъде не срещнах ни най-малко неодобрение.
Толерантни били местните и към чуждите религии. Толерантни били и към различните хора. И най-важният им стремеж бил към мирни отношения с всички. Заради това много от големите им сгради и комплекси бяха посветени на мира. Изобщо, жителите на ОАЕ имаха претенции да изобразяват от себе си идеалната нация. Или поне аз така ги приех. Толерантни към расовия произход на хората, толерантни към различните религии, макар че държат жените и майките си забрадени с тез черни хиджаби. Искат мир и живеят в охолство. Всъщност, именно внезапното им богатство им е дало привилегията да могат да искат мир, не им се налага да се борят за храна и територия. Но пък и са използвали изневиделица полученото богатство за мирни цели и поддържат мирни отношения с всички.
