Абу Даби от височината на туристическия автобус.
Заслушана в увлекателния разказ на тримата зад слушалките, не разбрах как е минал повече от половин час и как бяхме пристигнали до Абу Даби Мол, но бяхме стигнали. Това бе и първата спирка на туристическия автобус „Хоп он хоп оф“. Слязохме от този, който ни доведе от кораба и се качихме на съседа му, той щеше да ни поведе по така наречената „червена линия“, сиреч, по забележителностите на Абу Даби.
Послушах няколко минути приятната арабска музика в слушалките и ето че тръгнахме. А заедно с автобуса, тръгна и разговорът на тримата водещи на аудио разказа. Напомниха ни те как Абу Даби означава „бащата на газелата“. А го кръстили така понеже някога хората от племето бани яз последвали няколко газели, които им показали извор на прясна вода и около нея построили старото село, което след откриване на нефтените находища се превърнало в днешния космополитен град. Напомниха ни как именно Абу Даби е най-богатото на петрол емирство и как именно на него останалите емирства дължат възхода си. Напомниха ни също колко е благороден и велик емирът на Абу Даби и как е предпочел вместо да запази всички богатства от нефтените находища за себе си, ги е споделил с хората си и им е построил най-красивия и уреден град за спокойствието на техния живот. Няколко пъти наблегнаха тримата разказвачи как кралската фамилия използала приходите от нефта, за да благоустрои хората в емирството и да даде образование и вода на всички. Именно водата била най-ценната течност в тези географски ширини, и нея споделял емира с поданиците си.
Говорил баща му, Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян, мир на праха му, как „Богатството на нашата нация е в образоваността, защото благодарение на знанието ние ще открием бъдещите хоризонти. Богатсвото не е в парите, а в хората и затова образоваността е много важно“. И поддържал тази линия престолонаследникът-син и, верен на заветите на своя баща, продължавал ревностно неговата политика за образованост и просперитет на всички хора.
Попадна ми в родината статия на тема нарушаване на човешките права на работещите за ОАЕ неграждани. Няколко журналисти се били опитали да покажат нечовешките уж условия на техния живот в емирствата. Обаче, солени глоби се предвиждали от законодателството на емирствата за разследващите човешките права и не стигали до публични изяви тези журналисти. Дали е истина, дали търсене на внимание, не мога да кажа. Аз лично разполагам единствено с разказа на таксиметровия шофьор в Дубай. Разказа ни той как е родом от Пакистан и там живеело семейството му. А той дошъл в Дубай, за да изкарва добри пари и да ги изпраща на семейството си. От жилищните условия не се оплака, оплака се от трудността на работата, теко било да си таксиметров шофьор. Сподели ни мечтите си да се пенсионира и да се прибере при жена си и децата си. Освен чисто човешкото и напълно обяснимо желание да живее заедно със семейството си, не сподели нищо друго.
Безопасността на Абу Даби.
От разходката из Абу Даби и днес, и преди години, у мен се създаде едно усещане за подреденост, улегналост и спокойствие. Тук живущите можеха да намерят точно това, спокойствието. Спокойствието от хубавия скъп живот, спокойствието от безопасността и чистотата на улиците.
И като казах безопасност, за най-безопасният град в света бил обявен Абу Даби от съответната международна организация. До такава степен нямало престъпност, че не си заключвали жителите му вратите на домовете си. Не се притеснявали и за скъпите си автомобили, спокойно оставяли ключовете си на таблото. А голяма част от заслугата била на полицията на обединените емирати, приемаха я в емиратите за най-елитната полиция в света. Не знам дали това е вярно, но поне автопаркът й е несравним. Служебните полицейски автомобили били основно „Порше“, „Астин Мартин“ и „Мазерати“. И ги управлявали добре обучени в полицейското дело служители.
И друго ми направи впечатление. Разхождаха се преди години всички полицаи и охранители с автомати „Калашников“ по улиците. С автомати стояха пред входовете на хотелите и страховито някак внушаваха една незрима опасност. Не видях ни един автомат днес. Пак имаше охранители, но далеч по-незабележими бяха и наместо страховити погледи, даряваха туристите с усмивка.
Разликите между Абу Даби и Дубай в моите очи.
Къде е истината, живеещите в Абу Даби знаят. Аз само преминавах и то на втория етаж на туристическия автобус. И оттам градът ми изглеждаше вълшебен. И хем вълшебен, хем истински. С всичките си сгради от бъдещето той си оставаше напълно нормален град. И това го различаваше крайно от Дубай. Дубай оприличавах на непокорно дете в пубертетска възраст, придобило достъп до скъпи играчки. Типично за тийнейджърската възраст, се изхвърляше това дете в строежа на всякакви екзотични сгради, ски курорти на закрито и какво ли още не. Не бе пораснало детето и търсеше себе си в изпробването на границите на възможното и познатото технически.
За разлика от него, Абу Даби представляваше напълно нормален град. Разбира се, ако под „нормален“ разбираме невероятни сгради и кули-небостъргачи. И все пак, така бяха ситуирани те, че даваха вид на естествени жилищни комплекси, каквито бяха всъщност. Абу Даби бе улегналият, уравновесен възрастен, който е надживял детските страсти на Дубай. Имаше си своите невероятни кули-небостъргачи, но извън тях бе предоставил на хората си уюта от живот в уредени жилищни комплекси, далеч от суетата и шума на тийнейджъра със забавленията в съседство.
И като истински надраснал суатата, предлагаше улегналият Ау Даби достъп до цялата си прелест. Тук свободно всеки един човек можеше да се разходи по тротоарите, да кара колело по тях. И нещо повече, открил бе Абу Даби изгледът си към морето. Закрит бе той от малкия Дубай, следваше да се плати за подобна водна среща. В Дубай посетителят имаше право да види морето единствено като посетител на някое от заведенията на някой от скъпите хотели по брега, или като плати за круиз по канала на града. Нийде в Дубай нямаше възможност просто да застанеш на брега на канала от Персийския залив и да поседиш пред тишината на водите. Всичко бе заградено и затворено. Отворени бяха единствено скъпо платените входове.
Надживял бе тези дребни страсти Абу Даби и с щедростта на истински имащият бе отворил цялото си крайбрежие за всеки един желаещ.
