Крайбрежната алея Курниш.
Още преди години се разходих свободно по крайбрежната му алея Курниш. И приказна бе тя, снабдена с тенти за сянка, множество пейки за почивка, алеи за спортуващи и безплатни плажове до самото море. Приказна бе и днес, отново свободна за всички градани и гости на града. Нямахме време този път и не се разходихме сред тентите и палмите на широките алеи. Видяхме я само от височината на туристическия автобус, но пазех още спомена от онази вълшебна разходка преди години.
Чудна бе Корниш на Абу Даби. Гледах я отвисоко и ме обзе едно приятно чувство. Вече съм идвала тук и съм се разхождала по алеите й. Странно, стремях се в пътуванията си да посещавам все нови и нови дестинации, а ето че се почувствах сякаш у дома си. Познато ми бе почти всичко в разкошния град. А може би имено защото бе така разкошен ми бе приятно да се разходя отново из улиците му. Спомних си първото ми посещение. Не успях да стигна много далеч, но успях да се спусна по Корниш. И видях крайбрежната алея на столицата на емиратите пълна с живот. Отворена бе тя за всички и множество народ я ползваше. Имаше и разхождащи се покрай водите, имаше почиващи на пясъчния плаж. Имаше и тичащи под сянката на множеството дървета.
Видях дърветата и сега, оформени с еднакви корони, извисяваха се в стройна редичка от външната страна на пешеходната алея, от към пътното платно. Падаше сянката им над красивите плочки на алеята, а до нея се разливаха водите на Персийкия залив. Приемаше алеята всички, и пешеходци, и велосипедисти, и плажуващи. И всички идваха, за да потънат в спойствието на морските гледки и зашеметяващите постройки от бъдещето на отсрещната страна.
Изписваше се на английски улицата „Corniche“ и в този миг разбрах, че Корниш явно наричат в арабския свят крайбрежните с алеи. Имаше такива и в Доха, и в Бахрейн. Чудехме се какво ли означава това наименование и ето че получихме отговор.
Плажът Корниш
Продължиха говорителите, Плажът Корниш в Абу Даби получил престижния статут на „Синия флаг“, международно признат екоетикет за плажове и яхтени пристанища, които имат чисти плажове с безопасна вода за къпане. Така чиста била водата в залива, че спокойно и без никакви притеснения за каквото и да било можели да се насладят гмуркачите на красотата на подводния свят. Спокойствие осигурили управниците и за плуващите, изградили плаващи огради, които не позволявали на плувците да се отдалечат твърде много от плажната ивица. За тяхната безопасност се грижели и многобройни спасители. За любителите на велосипеди закупили множество общински колелета. А желаещите можели да се възползват от тях чрез „FunRideSports“, където предлагали под наем велосипеди от градски тип до планински бегачи. А за всички има изграден паркинг с множество паркоместа на пет минути пеша от плажа.
Не видях конкретно паркинга на този плаж, минахме покрай много други. А общото бе наистина изобилието от паркоместа и тентите, опънати, за да пазят сянка на паркираните автомобили.
Извадиха ме от унеса ми гласовете на говорителите. Определиха те Корниш на Абу Даби като „градско съкровище, което служи като център както за жителите, така и за туристите. Със своите поддържани паркове, девствени плажове и спиращи дъха гледки, това е спокойно място, където морето среща града“.
И наистина бе така, като каменен посредник бе крайбрежната алея между морските води и бетонните сгради. Зад пешеходната крайбрежна алея, Корниш бе изграден широк булевард с по няколко платна в посока. А зад него, с лице към залива тях бяха построени част от високите кули – небостъргачи на Абу Даби. Срещу слънцето ми се паднаха днес високите сгради, та не ми се получи много ясна снимката. За щастие, имах цял ден предния път и го прекарах сред улиците им
След Корниш ни поведе туристическият автобус към сграда в строеж и множество кранове покрай нея. Тук след съвсем не много време щял да се издига най-големият музей на основателя на ОАЕ и бащата на нацията, Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян. Започнал той в бедните времена на емирствата със справедливото разпределение на питейната вода, това било най-голямото съкровище в пустинята тогава. А след откриването на нефтените кладенци, използвал печалбата от тях за построяване на красиви градове и удобни жилищни квартали за добруването на всички жители. И днес му се отблагодаряват те с построяването на музей, посветен този път на него. В залите му щели да бъдат изложени всички важни моменти от живота на великия мъж, а по стените щели да бъдат изписани мъдрите му мисли.
Продължи автобусът ни по улиците. И тук имаше кули в най-различни архитектурни форми. Но основната част от огромните сгради бяха оформени просто в жилищни квартали. И не се хвалеха с тях жителите на Абу Даби, просто живееха в тях. Губеха се по ниските етажи високите по принцип тропически палми. Бледнееха сред височината на жилищния бетон и, по принцип, високите минарета на кварталните джамии.
Домът на Авраамовото семейство.
Не се нуждаеше от охрана следващата ни забележителност, пристигнахме до друго знаково здание, отворено съсем наскоро. „Домът на Аврамовото семейство“ бе кръстен комплекъст и представляваше сбор от синагога, църква и джамия. Изграден бе като междурелигиозен комплекс за поклонение, в който царува толерантността и разбирането между различните религии.
Създателите му били вдъхновени от трите аврамически религии – юдаизъм, християнство и ислям, а целта им била да покажат техните прилики.
Поставено било началото на строежа преди 4 години, тогава бил поставен и първият камък, благословен от подписано съглашателство от представители на трите религии.
Синагогата в комплекса била вдъновена от еврейския празник Сукот, който се празнува с изграждане на временни убежища и представлявала първото специално построено еврейско място за поклонение в ОАЕ. Преди нея еврейската общност в Емирствата използвала импровизирани синагоги.
Църквата в комплекса била посветена на монаха от 13 век Свети Франциск от Асизи, на когото е кръстен настоящият папа, Негово Светейшество Франциск. Той, настоящият папа Франциск бил и първият глава на Римокатолическата църква, който изнесъл вече служба на Арабския полуостров, в църквата в Дома на Аврамовото семейство.
Таванът на църквата бил изработен от дървен материал, така както изработен от дърво бил и Ноевия ковчег, описан в Бибилията и в Корана. А във вътрешността й били поставени множество кръстове.
Джамията, като всеки друг храм на мюсулманите, била ориентирана към Мекка. Прозорците й били направени от деликатна решетка, която да регулира светлината в централната зала и да осигурява уединението на молещите се.
В комплекса била разположена и виртуална изложба на основните елементи от трите религии. А освен храмовете за поклонение на трите религии, имало и споделено пространство за сътрудничество и неформални срещи.
