Прекрасни дни изкарахме на Самотраки! И свършиха. И обратно на ферибота се натоварихме.
Не ни се напускаше това безбрежно спокойствие, с което ни бе обгръщал острова през изминалите дни. Не ни се разделяше и с козичките. Как сега щях да шофирам без кози на пътя?!
Четири вълшебни дни. Дни без интернет. Дни по горички и водопади. Дни по плажове и старинни руини.
Гледах към отдалечаващия се остров и се надявах завинаги да запечатам вълшебството на острова в съзнанието си. Остров Самотраки.
И благодарих за всичките изминали дни.
Благодаря! Благодаря, че бях!

