Александруполис. И краят на нашето пътешествие из остров Самотраки в Егейско море.

Прекрасни дни изкарахме на Самотраки! И свършиха. И обратно на ферибота се натоварихме.

Не ни се напускаше това безбрежно спокойствие, с което ни бе обгръщал острова през изминалите дни. Не ни се разделяше и с козичките. Как сега щях да шофирам без кози на пътя?!

Четири вълшебни дни. Дни без интернет. Дни по горички и водопади. Дни по плажове и старинни руини.

Гледах към отдалечаващия се остров и се надявах завинаги да запечатам вълшебството на острова в съзнанието си. Остров Самотраки.

И кадифените води на Егейско море. С нещо, подскачащо  в далечината. И надеждата да е делфин.

И ето че пристигнахме и на пристанището в Александруполис. Направихме бърз туристически обход на близката действителност. Средиземноморските кооперации с големите тераси и сенниците по тях. Пиещите фрапе гърци. И витаещото във въздуха спокойствие на гръцкото безвремие.

Погледнах за последно водите на Егейско море.

И благодарих за всичките изминали дни.

Благодаря! Благодаря, че бях!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език