На територията на съвременния град Хисаря съществували селища от древни времена. Но римското такова било създадено в края на ІІІ в. от римския император Диоклециан (Гай Аврелий Валерий Диоклециан), заради което и било кръстено Диоклецианопол ( градът на Диоклециан).
Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с пресичащи се под прав ъгъл широки и прави улици, украсени със статуи на богове, със сигурна укрепителна система, с изградени водопровод и канализация, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация, с масивни жилищни и обществени сгради.
През 293 г. император Диоклециан му дал статут на град. А за да бъде защитен от вражески нападения, започва неговото укрепяване с изграждането на масивни крепостни стени. Сръчните ръце на тракийските майстори, превърнати в роби след завладяване на земите им от Римските легиони, издигнали внушителните крепостни стени във форма на почти правилен четириъгълник с 44 кули. При изграждането им била използвана утвърдената римска строителна техника „Опус микстум“, при която били редувани каменните стени с пояси от четири реда тухли, които натискали и уравнявали камъните, като по този начин придавали по-голяма здравина на стените. Заедно с парапета и зъберите стените били високи 12 м. А южната крепостна порта се извисявала на цели 13 м.
Днес внушителността на древните й 12 м височина са сведени до 7 м. и именно тези крепостни стени днес са една от най-големите забележителности на съвременния град. Макар и не на една и съща височина, те са запазени в целия си древен четириъгълник. И поради тази запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и в Европа!
А покрай тях днес е изградена пешеходна алея, която на места има предвидено мято и за велосипедисти.
Нека да тръгнем по алеята от южната порта на римския град, наречена днес „Камилите“,
От тази част освен пешеходна алея, има предвидена и алея за велосипедисти. А малко след началото й е „дървото –щаб“. Така го нарекохме в детството си. Заради удобно полегналата му форма, позволяваща на малките ни крачета да се изкатерят нагоре по ствола му. И пред него оставяхме колелетата и обмисляхме поредното детско занимание за през деня. Явно не само за нас е било удобно. И днес почти непрестанно виждам същите детски картини. Колелета на алеята и деца върху дървото.

Продължаваме по горната алея и стигаме до ъгловата кула на крепостната стена.

Покрай ДКЦ е пътят към археологическия музей. Третият обект, който може да се посети с комбинирания билет. Много интересни експонати и експозиции има в неговите две зали. И определено си заслужава посещението.

След като ги изкачим, ще преминем през своеобразната порта, отворена в малък разрушен участък от стената.
Ако продължим по алеята покрай крепостната стена, ще стигнем до ерозирала във формата на врата висока част от стената.

И преминавайки през нея, ще се окажем до единствената част, в която крепостната стена е двойна. Именно тук била изградена и централната порта към древния римски град, северната. От тук влизал в града и древния водопровод.

